Алек Попов - Черната кутия

Анго е решил да проследи Мерл, за да открие клиниката, където е настанена (или затворена?) Даян. След сложни маневри сме наместили колата така, че да имаме видимост към кучешкия хотел, без да се набиваме на очи. Нямам идея колко ще продължи. Нито пък той. Липсват само поничките, за да се впишем изцяло в ролята на окаяни ченгета, дебнещи разпределителя на кварталната дрога. Спим на смени, пикаем на смени; от време на време някой отскача до пицарията на ъгъла на 142-ра и Амстердам Авеню или до китайския на Бродуей, за да попълним запасите си. Носим цяла торба дискове от къщи. Налага се обаче да ги слушаме на мизерния ми дискмен, тъй като колата е оборудвана само с допотопен радиокасетофон. Брат ми постоянно върти диска на някой си Бен Мартин, с който се е сдобил в мое отсъствие. Нищо особено, ако съм честен, но за него, изглежда, има висока емоционална стойност.

Мерл излиза само за да разходи питомците си до тесния парк по брега на Хъдзън. Честта да го следя се пада на мен, понеже не ме познавал. Вече едва ли е така. Влача се подир него от три дена! Знам разписанието му наизуст. Често присяда на някоя пейка и зяпа сивата река, по която сноват малки лодки или се влачат шлепове като трупове на хипопотами. Не общува с никого. Прибира се по същия път. От време на време един кльощав тип, който май живее у тях, ходи на пазар до близкия супер. Понякога се отбиват хора, за да вземат или оставят кучетата си. От страховитата му банда няма и помен. Може би се е разпаднала? Или се спотайва някъде...

Никога не съм прекарвал толкова време насаме с Анго! Разказа ми как е намерил колата на татко. Отишъл при подлия индиец, когото бяхме натоварили да я продаде и да ни прати парите. Но в крайна сметка ни беше измамил. Брат ми се изправил като жив укор пред копелето и оня му поднесъл ключовете на тепсия. Браво! През всички тези години дори не бях пробвал да потърся правата ни. Смятах, че не си струва разправиите. Като разбрах колко й дават сега! Колата е изненадващо запазена. Изплувала от миналото като кит. Влизам вътре с боязън, сякаш може внезапно да се гмурне и да ме завлече обратно в бездната. Опитвам се да доловя следи от присъствието на татко, но е останала само миризмата на старите кожени седалки. Мисля си, ако беше купил някой Beatle, под напора на носталгията по 60-те, сега щяхме да имаме проблем с жизненото пространство.

- Виж, ако трябва да се връщаш на работа... - обажда се Анго.

- Не, не трябва! - прекъсвам го.

- Благодаря ти, че се нави да кесиш с мен...

- Малко разнообразие не вреди.

Истината е, че разполагам с доста свободно време...

От вчера по сметката ми в WSBT вече има един милион. Точно два часа след потвърждаване на транзакцията Мей и компания получават оригиналния носител с данните по куриер, заедно с декларацията за конфиденциалност, която съм подписал. Парите идват под формата на обезщетение за напускане на работа. Междувременно за CEO на новия мемориален фонд „Леополд Курц“, по мое лично настояване, е назначен Влад Бергер. Обадих му се, за да му честитя поста. Беше му дошло като гръм от ясно небе. „Важното е да имаш патрон на място...“, напомних му. Добре свършена работа!

- Какво ще правиш, ако я намериш? - подхвърлям.

- Не знам - Анго разперва ръце. - Просто не знам. Ще ми се да поживея с нея... Поне известно време. Беше хубаво.

- Но тя е... болна!

- Искаш да кажеш луда. Вероятно, кой знае... - въздъхва той. - Не искам да мисля за нея по този начин. Ти не я познаваш. Забавна е, освен че е секси. И доста интелигентна, макар да няма системно образование. Била е лишена...

- Да, да, покъртителна история.

- Оценявам всичко, което правиш за мен, но иронията ти е неуместна! - стрелва ме накриво той. - Сигурно се боиш, с известно основание признавам, да не се наложи да живеем тримата заедно и да те натоваря не само с моята, но и с нейната издръжка. Искам да те успокоя, че не смятаме да ти досаждаме. В мига, когато тя излезе оттам, ще си потърсим друго място.

- Не те гоня, тап! Живей с нея, колкото искаш! - прекъсвам го раздразнено. - Но нито знаем къде е, нито в какво състояние. Само си фантазираш!

Анго потъва зад волана и демонстративно прихлупва шапката над очите си. Емблемата над козирката отново привлича погледа ми:

Dogs CAN fly with CANIMA!

Може би е време да поговорим сериозно. Ей, пич, защо не вземем да плюем на тая работа? Хващаме първия полет до Хаваите и яхваме гребена на вълната. Или до Рио? Докъдето си поискаме!! Току-що излязох в безсрочна отпуска и взех сто заплати накуп... Вместо това се пресягам към хартиената торба на задната седалка, измъквам парче пица и кутия кока-кола. Брат ми също иска. Пицата е изстинала, а колата се е стоплила. Дъвчем. Happy Dog's Inn, грее табелата пред къщата на Мерл. Щорите са спуснати. По улицата няма жива душа. Между веждите ми пъпли вадичка пот. Той обича тази жена, давам си сметка. Почти му завиждам. Ще ми се да можех да обичам така и аз.