Алек Попов - Черната кутия

Той стрелва крадешком Мей, за чиито уши очевидно е предназначена тази мазна реч. Одобрително сумтене:

- Не, не каква да е!

- Трябва да гориш, приятелю! Да живееш с вибрациите на фирмата! Не знам дали ме разбираш. Не говоря за цифри и резултати. Резултатите няма да закъснеят, ако другото е налице. Отдаденост, Нед! Това е ключът. И не е ли странно как хора със значително по-скромни способности, ала милеещи за компанията си, могат да постигнат много повече от други, далеч по-надарени, ала хладни и дълбоко в себе си безразлични към организма, който ги приютява? Жалко е! Не се заблуждаваме, естествено, че всичките ни служители могат да изпитват подобна отдаденост. Това също е специфична дарба. Но дори само един процент да горят истински, ще бъдем щастливи да ги възнаградим!

- Един процент са напълно достатъчно! - съгласява се Мей.

- Ти получи ценен урок, Нед - продължава да каканиже Бланко. - Само гол професионализъм не стига. Когато фирмата стане част от теб, може би ще развиеш по-силна интуиция за подводните камъни. Защото това вече ще бъде и твоят кораб! А дотогава ще продължиш да работиш под ръководството на по-зрели и опитни партньори по проекти, които преценим, че отговарят на силите ти, и ако догодина по същото време не си ни разочаровал, може би ще проведем един по-различен разговор.

- Браво, браво! - приплясква Мей с върха на пръстите си. - Опитай се да запомниш това, което каза току-що. Искам да ми го запишеш. Ще наредя да го включат в новата дипляна със символа на компанията, която ще разпространя на следващото общо събрание.

- О, Мей, просто така ми дойде - зачервява се от щастие Бланко, за сметка на Лейланд, който изглежда посивял и нервно хапе устната си.

- Да, виждам, че гориш! Продължавай да гориш все така и скоро ще светиш в управителния съвет!

- Духайте го!

Нещо прескача през тримата като сянката на уплашена улична котка.

- Той каза нещо! - възкликва Мей.

- Какво каза, Нед? - обръща се Лейланд.

- Ти май не разбра... - обажда се Бланко. - Оставаш на работа.

- Чудо голямо! - повдигам вежди.

- Запазваш позицията си, Нед! - повтаря Бланко отчаяно.

- Не, не каза това! - вряква Мей.

- Какво? - двамата автоматично извръщат глави към него.

- Д-д-д-д-руго каза, друго!!

Напъва се да го възпроизведе, ала невидима бариера сякаш блокира достъпа му до този дял на паметта. Куфалницата му се зачервява, едната му ноздра потрепва като клапанче на тенджера под налягане. Бързам да го изпреваря, преди да е гръмнала:

- Джентълмени, само си губите времето! На ваше място бих се тревожил за далеч по-реални неща.

- Например? - язвително подхвърля Бланко.

- Да речем, за финансовите отчети на Стийл Уъркс. Или на Сити-Корп. Или на медицинския картел Мертел. Да продължавам ли със сензационното поглъщане на Оливър от Парсън? И още куп сделки в Източна Европа?

Мей изпуска парата с тънко свистене:

- Какво!?

- Доколкото знам - усмихвам се широко, - това са все наши клиенти.

- Какви ги дрънка вашето протеже ?

- Нямам идея - прошепва Лейланд.

Бланко само повдига съкрушено рамене.

- Не се правете на три и половина! Знаете по-добре от мен, че всеки бизнес има сенчеста страна, която, осветена в неподходящ момент, може да съсипе всяка компания. Говоря за камъчетата, които обръщат каруцата. Някой се е погрижил да ги събере. И сега могат да обърнат и танк!

Изваждам сидито, което съм опекъл прясно-прясно в самолета, и го нанизвам триумфално на пръста си. Не съм го репетирал, но ще излъжа, ако кажа, че не съм си представял този момент.

- Ето, тикви! За да се убедите, че не си дрънкам просто така. Имайте предвид, че това е само половината! Оригиналният носител се пази на сигурно място. Ако ми се случи нещо междувременно, заминава директно, където трябва.

Тъй като никой от двамата не посяга да го извади, навеждам се напред и го поднасям на Мей. Той поема диска с два пръста, унилият му фасон се оглежда в гладката повърхност.

- Откъде имаш тази информация?

- От този, когото винаги сте мразили!

- Моля?!

- Човекът, който трябваше да седи на твоето място! Но вместо това сте прогонили отвъд океана, в дивите дебри на нововъзникващите пазари.

- Говори за Курц! - възкликва Бланко.

- Аха, светна ли ви! Мислехте си, че сте се отървали от него завинаги? Но той е тук, в мое лице и този път няма да си тръгне, преди да е получил своето!

- Копелето! - удря с юмрук Мей. - Подозирах, че крои нещо! Тези книжки, дето ги пише само да хвърля прах в очите... И да ме дразни, естествено!