Алек Попов - Черната кутия

- Догстерите ми устроиха капан - продължих по сценария. - Опитаха се да ме натопят, че съм отвлякъл Зукеро, за да компрометират стачката. Подлият им план се провали обаче. Благодарение на Даян Прингъл!

- Чухме, че кучето е било върнато на стопаните - кимна Сретен.

- Тя го върна! - натъртих.

- Защо?

Нямах готов отговор, но след кратко замисляне казах:

- По лични причини.

- Аха... - двамата се спогледаха.

- Ако си мислите, че ще се предадат толкова лесно, лъжете се! - бързо продължих. - Сигурно замислят нови провокации. Тази сутрин отвлякоха Даян. Предполагам, че са я затворили в кулата...

- Чакай малко, каква кула? - намръщи се Умбрела.

- Така нареченият пансион. Където държат откраднатите псета! Не сте ли чували? Някъде в Бронкс... Крепостта на Мерл. Подлагат животните на системни мъчения, за да изнудват стопаните им. Или ги продават за опити. Ако това лъсне, с тях е свършено.

- Хъм - присви очи Сретен, - за пръв път чувам.

- Няма такова нещо - обади се неочаквано Умбрела. -Аз съм работила в пансиона на Мерл. Намира се в Горен Манхатън, в дома му. Доста е луксозен, но се махнах, за-щото ми плащаше жълти стотинки. Самият Мерл може и да не е стока, но никога не съм видяла да мъчат животните. Напротив, това е нещо като визитната му картичка.

Зяпнах.

- Кой ти е казал тази глупост? - попита Сретен.

- Самата Даян!

- Виж, не знам защо, но ми се струва, че отново искаш да ни използваш, за да разрешиш някакви лично твои проблеми.

- Благодарение на моя случай спечелихте признание - казах с укор.

- Но сега случаят е съвсем друг. Имаме споразумение с догстерите да не си пречим взаимно. Не виждам основание да се намесваме. Според мен става дума за някакви техни вътрешни интриги. Стой по-далеч от тях, съветвам те.

- Но те отвлякоха Даян! - повторих отчаяно.

- Ех, брате бугарино - Сретен сложи ръка на рамото ми. - Казах ти да не се занимаваш с нея, нали? Обърни се към полицията. Това не е наша работа.

Глъчката постепенно изпълни освободеното от думи пространство. Натали ми подаде една бира. Бялата й гладка китка се задържа върху коляното ми; обзеха ме разни подли промискуитетни мисли... Но си спомних печалния зов на Даян. Не, нямаше да я предам! Нямаше да се откажа толкова лесно от щастието, което бях изпитал с нея. Бледата дневна луна плуваше над сградите като огромно глухарче. Отпих още няколко глътки от кутията, внимателно преместих ръката й и станах.

- Чао, Натали, успех!

Стори ми се, че вкъщи има някой, и сърцето ми подскочи в гърлото.

- Даян! - извиках още от вратата.

Но се появи брат ми. Явно беше пристигнал съвсем преди малко. Щураше се напред-назад като пиян и не можеше да познае къщурката си.

- Здрасти! - възкликнах. - Добре дошъл.

Той ме изгледа с почуда и страх.

- Бомба ли е паднала тук?!

- Сори, човече! - измънках. - Ако ме беше предупредил, щях да пооправя. Но като се изтърсваш така неочаквано...

Гневът му пробива меката обвивка на първоначалното недоумение.

- Неочаквано?! Скъсах се да звъня! Защо си изключил телефона?

- Не съм... - зяпнах. - Освен ако Даян не го е изключила.

- Даян ли?! - долових паника в тона му.

- Гаджето ми...

Погледът му изпитателно зашари по леглото, дрехите, бара, бюрото, чашите, чиниите и се закачи за червените бикини, метнати върху дръжката на банята. Аз й ги бях купил. Налагаше се да й взема някои неща. Предимно бельо, дънки, фланелки. Тя беше излетяла от къщи без нищо, освен кучето, колата и чантичката.

- Довел си я тук? - свъси вежди той.

- Ами, виж - подех объркано, - знам, че не трябваше, но просто нямаше къде да отиде. Тя ме спаси. Жертва всичко за мен. Бандата никога няма да й го прости!

Брат ми изви поглед към тавана и нададе болезнен стон, сякаш пронизан от невидими стрели като свети Валентин. Сипах му малко уиски и го накарах да седне. Така. Настаних се на леглото срещу него.

- Сега ще ти обясня всичко - започнах отначало, - но няма да се шашкаш. Тук се случиха доста неща. Значи има два синдиката на кучешките разводачи, които са във вражда: Догстерите и Хората на каишката. Догстерите ми свиха кучето, защото не исках да им плащам членски внос. Бях уволнен, но Хората на каишката вдигнаха стачка, за да ме защитят и същевременно да се легитимират като организация.

Стори ми се, че мисълта му блуждае нанякъде и не вдява какво му казвам.

- Два синдиката - повторих. - Догстерите и Хората на каишката. Даян беше член на бандата на Мерл, който е шеф на Догстерите. А сега внимавай! Догстерите решават да дискредитират протеста на Хората на каишката. Опитват се да ме натопят, че аз съм отвлякъл Зукеро. Кучето, което разхождам. Искат откуп от 200 000 долара. Защото Зукеро всъщност е клонинг...