Алек Попов - Черната кутия

Тя ми подаде издутата си червена чантичка.

- Виж, знам, че си без работа по моя вина. Изобщо не се притеснявай!

Капакът й се откопча от само себе си. Беше натъпкана с банкноти.

- Забърсах няколко хиляди от Йенс. Нали им върнах псето все пак.

- От Йенс?!

- Изобщо не спориха, предвид сумата, която им поискаха отначало. Щяха да се изръсят и повече, тъпкани са с мангизи, но исках да приключа час по-скоро с тази история. Половината ти се полага по право. Макар че не ти ли се струва много еснафско, когато двама души са заедно, да имат отделни сметки?

И да мислех, и да не мислех, вече се бях накиснал до гуша! Нямаше връщане назад. Отскубнах една стотачка, закачих каишката на Лили и изхвърчах. На улицата инстинктивно се заозъртах, първата ми мисъл беше, че трябва да разкараме червения миникупър, който сякаш крещеше: тук съм, тук съм! - някъде по-далеч. Изчаках Лили да си свърши работата и като се убедих, че никой не ме наблюдава осъдително, отминах, зарязвайки синкавото й лайно на тротоара. Голямата бяла лейди си беше на мястото. Вече не се налагаше да я продавам толкова спешно.

Вързах Лили пред супермаркета, но предвид печалния ми опит изскачах през пет минути да проверявам дали не е изчезнала. Събирах от рафтовете всичко, за което се сетя, като че ли се готвех за дълга обсада. Излязох от магазина с два чудовищни плика. Дозаредих от съседния дюкян за спиртни напитки, захапах края на каишката и се повлякох обратно към къщи. Точно пред входа усетих как стъпвам върху нещо меко и лепкаво. Погледнах крака си: лайното на Лили се беше размазало по цялата ми подметка.

Бог вижда!

Закарах миникупъра в един паркинг на 72-ра, като предплатих за две седмици. Следобед пак се отдадохме на секс, пихме Sauvignon Blanc, ядохме от леко смачканите ягоди, привечер направих кюфтета със сос и картофена салата.

- Колко вкусно готвиш, Енгъс! - блажено продума тя, облизвайки мазните си пръсти. - Какво им слагаш на тия meat balls, та ухаят така възбуждащо?

От време на време се сещах за хората на каишката. Бяха вдигнали цяла стачка заради мен! Или поне така твърдяха официално. Предполагах, че Сретен ми е обиден до смърт, защото не се обаждаше никакъв. Ама че говедо излязох, загриза ме съвестта. Трябваше поне да се отбия да ги видя.

- Не! - отсече Даян. - Забрави! Повече нищо общо с този окаян бизнес! Или смяташ отново да хукнеш подир псетата? Трябва да си намериш нещо достойно за твоя интелект, мили!

Ако трябва да съм честен, през тези дни не мислех за никаква работа. Дори забравих да проверявам пощенската кутия. Може би бях изпуснал ценни оферти? Не ми пукаше! Решихме на първо време да не си подаваме носа навън, докато суматохата не утихне, каквото и да означаваше това. Продължаваше да ми е кофти заради хората на каишката, но Даян също беше зарязала своите, с които я свързваха много повече неща. В лагуната на любовното щастие, мислех си, или в гьола, според гледната точка, винаги се слиза по хлъзгавите стъпала на предателството!

Излизах само за да местя Голямата бяла лейди вечер, когато миеха улиците, и сутрин, да извеждам кучката по нужда. Второто беше по-рисковано. Имах авангардния план да я водя за тази цел на покрива, но вратата се оказа заключена. Идеята да се облекчава в една от големите саксии с изсъхнала пръст, подредени върху решетката под прозореца, също не даде резултат.

- Е, да, малко е капризна - съгласи се Даян. - Но иначе е мила, нали? Подариха ми я преди три години. Джефри Сянката я домъкна отнякъде, съвсем мъничка. Макар да бях израснала сред кучета, досега си нямах мое, като изключим, разбира се, Тери, моят спасител. Но той си беше в някакъв друг свят. Страхувах се, че може да ревнува или още по-лошо, да се почувства самотен и изоставен. Вече знам, че между животните и техните стопани възникват метафизични връзки, които продължават и след смъртта. Особено след смъртта! Беше толкова дребна, кльощава и сива като прилеп. Но Тери я прие. Сънувах го да я носи за врата като малко пуделче! Сега вече е голя-ма... - тя почеса Лили между ушите. - Мисля, че тя те харесва, Енгъс. Досега не е излизала с друг човек освен с мен, но веднага те прие. Животните имат интуиция.

Тези дни температурите не падаха под 90° по фаренхайт, дори през нощта. Климатикът тракаше и духаше без особена полза. Потта се изпаряваше от телата ни, завърташе се обратно във въздуха, за да избие отново през порите на кожата ни. Бяхме разпънали дивана в хола, разпръсвайки наоколо чаши, купички с лед и бутилки вино. От време на време готвех гол пред печката и оставях чиниите да се трупат в умивалника. Даян не ги изми нито веднъж. Сякаш предчувстваше, че безметежното ни съществуване може да свърши всеки миг, и държеше да не губи нито секунда в ежедневни суетни. Затова пък можеше да прекарва с часове в банята: да търка петите си, да изрязва кожичките около пръстите си, да епилира всяко кътче на кожата си с маниакална педантичност. Следите от тази дейност се трупаха в ъгълчетата на ваната, насищайки пространството със знаци на интимност.