Алек Попов - Черната кутия

- Какво?! - облещи се той.

- Клонинг на предишното куче на Йенс. Затова струва толкова. Поне така твърди сержант Зоненфелд, който ръководи разследването. Но според мен работи за Мерл. Страшна гадина, повярвай ми!

Брат ми е изгълтал уискито си и търси бутилката с поглед. Наливам му.

- Направиха ми клопка - продължих. - Даян обаче ги изигра. Този Мерл й се пада вуйчо. Тя го мрази. С пълно основание впрочем. Навремето се е отнасял крайно дивашки с нея. Лишил я от нормално образование! И не само това... Но тя го направи за мен. Разбираш ли? Има разлика.

- Разбирам - отрони някак печално той.

Чашата му пак беше празна. Може би се опитваше да проумее всичко казано досега. Или си мислеше за нещо свое. Изпитах леко неудобство, че го занимавам единствено с моите проблеми.

- А къде е тя сега? - заинтересува се той накрая.

- Излезе да разходи кучето си. Още не се е върнала!

- Аха, значи има и куче...

Подминах забележката му.

- Боя се, че може да са я отвлекли.

- Кой?

- Нейните хора, кой! Догстерите! Знаех си, че дебнат наоколо...

- Не е трябвало да я пускаш тогава - поклати глава Нед.

- Не съм я пускал!!

- Ами ако се е запиляла по магазините?... - подхвърли той.

Макар че допреди малко си мислих същото, предположението му силно ме раздразни. Най-вече заради тона. Стори ми се, че издава не само равнодушие, но и известно злорадство.

- Ами ако са я отвлекли, по дяволите?!!

Той не каза нищо. Забелязах, че гледа снимката на татко и Варава, която бях подпрял на една дебела свещ върху бара. Като че ли не можеше да прецени дали се е появила сега, или винаги си е стояла там.

Президентът на Брабърис обитава кабинет с размерите на тенискорт на последния етаж. Растенията върху терасата създават илюзията, че зад големите плъзгащи се прозорци се простират само гори и градини, огласяни от скорци и славеи. Сякаш върхът на небостъргача е излязъл на някаква благословена горна земя, която няма нищо общо с шумния объркан живот на улицата под нея.

- Добре дошъл отново сред нас, Нед! - Лейланд изниква някъде по тъча на периферното ми зрение. - Това, което се случи, наистина е ужасно, но може би крие и някои ценни поуки...

Не знам дали това е точната дума. Ако имаше някаква поука, тя си беше останала за Курц, на когото в този момент изобщо не му трябваше. Не мисля, че в живота на когото и да било има някаква поука. Всеки опит е уникален. Не може да бъде повторен. Нито за добро, нито за зло. Поуката може да се разкрие само дотолкова, доколкото ние самите се разпознаваме в него. От тази гледна точка, да, в случилото се имаше доста храна за мисли.

Но те едва ли щяха да им харесат.

- На първо място да внимаваме с алкохола - отбелязвам с мрачна ирония.

- Какво говориш!? Алкохолът изобщо не може да бъде решение. Само прави нещата по-лоши. Задълбочава ги! Докато станат необратими...

- Именно - кимам.

Ама че кретени, мисля си, безспорно най-голямото наказание би било, ако трябва да прекарам остатъка от живота си в шибаната им компания. В това е най-голямата поука!

- Но ти вече си го преодолял, нали? - включва се Бланко.

- А вие?

Тримата си разменят бързи погледи.

- О, да, да, напълно! Затваряме тази страница.

- В известен смисъл дори е по-добре, че се случва сега - додава Лейланд, - отколкото на един по-късен етап, когато щетите биха били непоправими.

Затваряли страницата, мръсниците! Дори избягват да споменават името му като провалил се роднина, от когото се срамуват. Колко са чевръсти! Не, не бързайте да отписвате стария Курц! Кълна се в брадата на пророка, че няма да го забравите толкова лесно! И не казвайте, че сте го преодолели! Какво знаете вие за щетите? Може пък и вече да са непоправими?...

- Имаме, общо взето, добри новини за теб - обажда се Бланко.

Мей се полюшва в креслото зад необятното си бюро, изучавайки ме със смесица от погнуса и недоумение. Не смятам да се връзвам на тези грижливо шлифовани трикове и кръстосвам небрежно крака.

- Предполагам, ще ти олекне да научиш, че не смятаме да те държим пряко отговорен за този нелеп инцидент в Детройт - продължава предпазливо Лейланд. - Предвид качествата и лоялността, която си демонстрирал досега...

- По този въпрос - заявявам - не може да има две мнения!

Креслото на Мей рязко скръцва.

- Оценяваме високото ти самочувствие и вътрешна увереност - намесва се Бланко. - Иначе не би бил част от нашия тим. Налага се да те уведомя обаче, че тази година няма да бъдеш промоутнат, което впрочем важи за 95 процента от служителите ни, така че не бива да го възприемаш лично. Нашата политика в това отношение еволюира към по-консервативна рамка в съответствие със здравата пазарна логика. Обратното създава погрешни очаквания и подкопава състезателния дух във фирмата. Хората свикват с мисълта, че стига пърформънсът им да е на ниво, доходите им ще вървят автоматично нагоре. Но това съвсем не е задължително! Напротив, предполага се, че след като работят за такава първокласна институция, пърформънсът им винаги следва да е на ниво. Иначе защо, по дяволите, получават изобщо заплата? И то не каква да е...