Алек Попов - Черната кутия

- Колко благородно наистина! Защото, боя се, че ще има проблем със застраховката. Представителите на застрахователната компания са категорични, че полицата не покрива щети, настъпили вследствие на злоупотреба с алкохол. Естествено, роднините могат да обжалват, това не е наша работа.

- Застрахователите... - поклащам мрачно глава. - Винаги са част от проблема, а не от решението му.

- Съвсем правилно! Чудя се, това откъде е? - Рийд повдига един ключ от масата и се взира в мен през дупката на главата му.

Сещам се за заключената стая в апартамента на БОРГРУ. Вероятно там се намира останалата част от багажа на Курц.

- Явно ни чака още доста работа... Кафе?

Той излиза и се връща с две картонени чаши блудкаво посолско кафе. Хладният въздух невидимо се движи край мен, засмукван и издухван от мощния климатик. Влиза млада черна жена с бадж и синя риза. Изопнатата й коса е залепнала за челото като насмолена връв. Мис Бърк, лаконично я представя Рийд. Тя му подава ножица. Пликът изглежда стар, без надпис. Консулът внимателно разрязва едната страна и измъква няколко гъсто изписани листа. Той се втренчва в буквите, погледът му скача от ред на ред като изпусната по стълбището топка. Стига до най-долния край на страницата и безпомощно отскача към нас.

Рийд обръща страницата и продължава да чете. Отпивам от бързо изстиващото кафе. Вещите на Курц приличат на извадени органи. В долния край на масата са подредени няколко чифта обувки: мокасини Timberland, маратонки, сандали, джапанки. Купчина мръсно бельо, оплетено като карантия. Останалите дрехи са сгънати грижливо на отделни катове, може би от самата мис Бърк. Около тях са разположени: тъмни очила, самобръсначка Norelco, каквато имах и аз, но по-стар модел, часовник Patek Philippe поне за 30 000 долара, одеколон Burberrys , почти неизползван. Доста тлъстичък портфейл. Американски паспорт. Металическа химикалка без знаци. Тубичка с хапчета срещу киселини. Витамини Centrum. Потъмнял пръстен с рубин, който не бях забелязал върху ръката му. Автоматична четка за зъби с проскубан връх. Мобилен телефон Vertu , напомнящ гръклян на робот. И разбира се, черната плоска кутия на ThinkPad-а в най-горния край. Нямам идея дали тази подредба се е получила спонтанно, или в резултат от някаква концепция. Опитвам се да си представя вещите на баща ми в подобна конфигурация. Сещам се за думите на Никодимов: няма нищо по-жалко от мъртвия чужденец.

- Попадал съм на какви ли не чешити, но за пръв път виждам подобно нещо! - възкликва Рийд и ми подава листа.

„Предварителен погребален договор, сключен на 24 април 1997 между Леополд Курц и Inter Spase Funeral Express inc. според законите на щата Къиектикът... Продавачът склонява да осигури, а купувачът - да закупи според условията на този договор, определен пакет от професионални услуги и стоки, описани, както следва... “

- Чети, чети! - подканя ме Рийд.

„Кремация - $ 1500

Контейнер-урна - $ 2000

Дифузер - $ 15 000

Транспортни разходи за разполагане на праха в околоземна орбита:

LFO (low funeral orbit) - 995 per gram

HFO (high funeral orbit) - 1295 per gram

Превозът се извършва c частни ракети, тип фалкон, изстрелвани от въздушната база Вандерберг, според графика на полетите...“

- Погребение в космоса?! - зяпвам.

- Внесъл е депозит от 500 000 долара. Цялата операция ще струва към милион!

- Мистър Курц беше състоятелен човек.

- Но защо? Човек се ражда на земята и следва да си остане тук!

Замислям се. Звучи логично. Но не и в случая с Курц.

- Доколкото знам, той нямаше нито дом, нито семейство. Скиташе от проект на проект като Летящия холандец.

Консулът се почесва и прибира договора обратно в плика.

- Всъщност не е наша работа.

- Мистър Рийд, ще ви помоля да ми предадете компютъра на Курц. Той е собственост на фирмата, както и всички данни, съхранявани в него.

- Да, разбира се - погледът му се спира върху плоската черна кутия. - Обаче разследването още не е приключило. Може да се окаже, че вътре има нещо, което може да хвърли допълнителна светлина върху случая.

- Нямам идея какво има вътре. Във всеки случай данните са фирмена тайна. Могат да се окажат жизнено необходими.

Рийд и Бърк си разменят многозначителни погледи.

- Ще ви го пратим веднага щом приключим - обажда се Бърк.

- Утре ще минем да съберем и останалите вещи - съобщава Рийд.

Бърк ме изпраща обратно до входа.

Жегата облизва лакомо изстуденото ми от климатика тяло. Над прясно асфалтираната улица трепти мараня. След стотина метра излизам на булеварда. В двете посоки профучават прашни автомобили. До спирката на трамвая, под сянката на проскубана бреза, клечи изпечен индивид по джапанки. Зад гърба му се извисява планина от тъмнозелени дини.