Алек Попов - Черната кутия

- Той ли е?

- Той е - кимвам.

- Той е - повтаря Прашкова.

Близо минута не можем да откъснем очи от разкривените му черти, сякаш е стиснал нишките на погледите ни между зъбите си. Връхчетата на брадата му сребристо проблясват. Санитарят замята обратно чаршафа като фокусник, който демонстрира номер с появяване и изчезване на предмети.

Консулът ни поднася за подпис протокола към смъртния акт.

- Имате ли нужда от превод? - обръща се към Прашкова.

- Не.

Подписваме. Излизаме от подземието на Медицинска академия и почти едновременно слагаме слънчевите си очила.

- След два часа летя за Франкфурт - тя се обръща към мен. - Ще търсим нови инвеститори за тази гробница. Връщам се другата седмица, но ти едва ли ще си тук. Ако идваш пак насам, ми се обади. Или пък недей, както прецениш...

Тя се повдига леко на пръсти и ме целува по бузата, почти до крайчеца на устните:

- Беше ми приятно... въпреки всичко.

Проследявам стройните й силни прасци до лексуса.

- Ще ви помоля да дойдете в посолството - долита настойчивият глас на Рийд. - Сред нещата на мистър Курц намерихме и един запечатан плик. Може да е завещание. Искаме да присъствате на отварянето му.

В медицинската експертиза е посочено, че смъртта на Курц е настъпила в резултат на отравяне с некачествен алкохол, произведен в домашни условия. Заедно с него в местната болница са постъпили още три жени и двама мъже. Напитката била внесена на територията на общежитието от някой си Стамат, технолог в цеха за галванизация. Самият той с тежка степен на отравяне. Засега било невъзможно да се установи дали е производител на въпросния алкохол, или се е снабдил с него от трето лице. Поводът за черпнята също остава неизяснен. Имало и цяла камара печени гугутки. Драмата настъпила към един и половина сутринта. Не успели да извикат линейка. Телефоните в общежитието били изключени, както и джиесемът на Курц, който (поради суфистикирания си характер) не могъл да бъде задействан в създалата се паника. Тъй като липсвали други превозни средства, натоварили пострадалите на един електрокар и се закандилкали по шосето към Радомир. На около 500 метра от болницата обаче акумулаторът паднал и се наложило да бутат тежката количка чак до входа. Курц вече берял душа. Борили се за живота му няколко часа, но призори всичко свършило. Свързали се незабавно с посолството и по обяд оперативният мистър Рийд вече бил в Радомир. Организирал пренасянето на трупа в София, направил оглед на местопроизшествието и събрал вещите на починалия.

- Защо е живеел в тази дупка?! - диви се Рийд.

- За да проучи в детайли състоянието на предприятието - отговарям, както са ме инструктирали от Ню Йорк. - First hand experience. Той беше професионалист от старата школа.

- Явно е бил популярна личност... - подхвърля той, докато изкачваме булевард „Черни връх“ на път за новото американско посолство. - Дойдоха да го изпратят поне двеста души, носеха цветя. Видяха ми се наистина разстроени!

- В известен смисъл...

- Кога го видяхте за последен път?

- За пръв и последен - уточнявам. - В началото на седмицата. Бях в Радомир и разговаряхме.

- За какво?

- Business as usual... Нашата фирма е консултант на Стийл Уъркс, които възнамеряваха да участват в приватизацията на БОРГРУ.

Посолството е изнесено от центъра на града по съображения за сигурност. Озъртам се да видя неизменната групичка от чакащи за визи, но може би е твърде рано или пък са им осигурили някакво специално помещение. Спомням си, когато висях на площадчето пред старото консулство, заедно с още стотина угрижени индивиди, за да си получа паспорта с визата. Точно в четири следобед отвътре излизаше служителка, придружена от бодигард с кашон под мишница, пълен с паспорти. Тя вадеше документите и викаше имената на хората едно по едно. От тълпата се протягаха ръце, взимаха паспортите и тутакси ги отваряха на заветната страница.

Минавам през скенера и докато си събирам джунджуриите от другата страна на лентата, Рийд ме стрелва с известно неудобство. Такива са времената, какво да се прави. Въвежда ме в една почти празна стая без прозорци. Нещата на Курц са подредени върху две големи маси, включително лаптопът със стикера на компанията. Едно опредметено и разчленено тяло. Връхлита ме пристъп на гадене, каквото не изпитах дори в моргата.

- First hand experience - повтаря Рийд. - Е, получил го е! Уведомихте ли шефовете си?

- Компанията поема всички разходи по репатриране на тленните останки на мистър Курц. Аз ще придружавам ковчега...