Алек Попов - Черната кутия

- Знаеш ли, че лунната светлина е по-добра за кожата от слънчевата? - подхвърля тя с отсъстващ вид, като че ли се излежава на плажа.

- Спала ли си с баща ми? - неочаквано изтърсвам.

- Глупости, откъде ти хрумна?

- А с Курц?

- Не!! Нито с Курц, нито с баща ти! Наред ли си?!

Слънцето изгрява зад ридовете: оранжевите му лъчи бодат клепачите ми. Дали не е само кошмарен сън? Правя опит да се отлепя. Не е сън. Зачервената ни ожулена кожа ухае на треволяци, зеленото се е набило в коленете и лактите ни. По шията й лази ранобудна буболечка. Махам я.

- Добро утро - примижава тя.

Сред тревата се носи звън на камбанки. На нея сякаш й става неудобно, че е сложила на телефона си такава детска мелодия. Примъкваме се на четири, по-точно на осем крака по посока на звука като гигантско човешко насекомо.

- Кой може да е толкова рано?... - мърмори тя, изравяйки нокията си от тревата. - Ало, да... - минават няколко секунди, - Кой?... Какво!?

Внезапно отпускане. Отхвърчам от нея като тапа от шампанско. Ужасен, разглеждам инструмента си - морав и подут като патладжан.

- Какво стана?!

Тя продължава да държи слушалката до ухото си, но погледът й се рее над дърветата. Гласът й е глух, като уморен повей, издишан между краката й:

- Курц е починал.

Най-малко хиляда кучешки разводачи обявиха стачка, след като техен колега беше уволнен, според тях несправедливо, миналата седмица. Стачката е организирана от новия синдикат „Хора на каишката “ който се бори за подобряване на условията на труд в агенциите и се стреми да измести досега съществуващата организация на догс-терите.

Протестиращите са опънали палатков лагер в близост до лятната сцена в Сентръл Парк с разрешението на кмета Блумбърг. Разположили са и постове по всички входове на парка. Сретен Перович, един ръководителите на новия синдикат, обещава, че стачните действия ще продължат до удовлетворяване на исканията им и подписването на рамково споразумение с агенциите.

Стачката стана причина тази сутрин няколко хиляди нюйоркчани да изведат домашните си любимци сами. Дик Къркланд, собственик на куче и главен редактор на списание форчън, също е излязъл на разходка...

Дик Къркланд: Ъъъ, крайно изнервяща ситуация, наистина! (Поглежда часовника си.) След петнайсет минути трябваше да започне важна среща в кабинета ми, която съм принуден да отложа. Предполагам, че не съм единственият, който днес ще закъснее за работа. Имайки предвид, че повечето собственици на кучета в престижния район около Сентръл Парк заемат и отговорни постове във важни финансови институции, няма да се изненадам, ако подобни масови закъснения окажат негативно въздействие върху борсовите индекси в краткосрочна перспектива...

Нашият колега Тренд Минор също закъсня за работа почти половин час. Очаква се работодателите да вземат предвид създалата се ситуация и да не предприемат наказателни мерки срещу закъсняващите служители...

Продължаваме да следим развоя на събитията от Сентръл Парк. Аз съм Сара Блокбъстър. Останете с програмата на CBNBS!

Паниката ме затисна като валяк. Защо ли ми трябваше да включвам шибания телевизор?! Инстинктивно пожелах да се скрия някъде, докато цялата дандания утихне. No way! Бях влязъл в кучешката игра по-дълбоко, отколкото можех да предположа...

Изгълтах кафето си, облякох се надве-натри и се изстрелях навън. Голямата бяла лейди, както вече наричах стария форд, беше се разляла пред входа. Намърдах я снощи, докато съседите щъкаха из града с малките си нови колички. Под чистачките намерих бележка: Имам изгодно бизнес предложение, моля, обадете ми се при първа възможност... Следваше номер и име - Роджър Куот.

Не ми говореше нищо. Все пак реших да се обадя. Малко преди входа на парка имаше телефонни кабини. Куот ми направи впечатление на решителен и делови джентълмен. Живеел наблизо и като минавал сутринта, забелязал колата. Интересуваше се дали се продава. Зависи, измънках. Предложи да се видим в 17 часа на мястото, където я бях оставил, за да обсъдим детайлите.

- Сигурен съм, че моята оферта ще ви заинтересува...

- Окей - съгласих се колебливо.

Сретен и бандата му седяха в кръг под едно дърво и бистреха оживено стратегията и тактиката на борбата. Девойки с фланелки „Хора на каишката“ сновяха нагоре-надолу по километричната опашка пред касите на летния театър и раздаваха листовки на чакащите.

- Другари, вижте кой идва! - извика Сретен, като ме забеляза. - Нашият човек! Решил е да намине, да ни инспектира.