Алек Попов - Черната кутия

- Такъв е регламентът - добавя златистият.

- И какво сега, да си ходя ли!? - нервнича.

- Просто минете през гардероба - услужливо ме упътва сребристият.

Гумените маски висят по закачалките като сбръчкани, изоставени лица. Имам чувството, че са докарали целия реквизит на Стар Трек директно от снимачната площадка.

- Мога ли да видя поканата ви? - усмихва се гардеробиерката, дребно същество със синкави тънки очила и металически къдрици, през които надничат малки, извити рога. Тя проверява в тетрадката си и се връща с тежък комплект, увит с найлон. - Имате запазен костюм...

- Какво е това? - смръщвам вежди.

- Човекът пингвин.

- На такъв ли ви приличам! Кой го е избирал?

Тя свива притеснено рамене.

- Какво друго имате?

- Човекът паяк, Човекът гущер, Човекът желе, Кобалтовия човек, Мухата, първа и втора версия, Пришълеца, Байоник, Сайбърсоник, Морлок...

- Стига, стига! - прекъсвам я.

Нарамвам пингвина през рамо и изчезвам зад завеската на пробната.

На терасата свири оркестър, дегизиран като насекоми. Келнери с бели сака и тебеширени лица разнасят тънки чаши с шампанско. Домакинът на партито обикаля гостите, за да се чукне лично с всеки. Носи бухнала яркочервена рокля с висока яка като ветрило и перука от тънки гумени змийчета, напомняща прическата на Горгона-Медуза.

Шампанското обаче не струва, дори чашите звънят обидено. Зарязвам го дискретно в един ъгъл и се нареждам на опашката за твърдо гориво. Масите са отрупани със ситни хапки, набодени на дълги клечки, явно съобразени с тесните отвори на маските. Навън е прохладно, но зад гумената човка лицето ми се поти и ме сърби. Разчеквам я широко, за да се проветря. Терасата е надвиснала над града като палубата на гигантски космически кораб, натоварен с междузвездни туристи. Нагоре-надолу сноват дългокраки създания с антенки на главите и прозрачни крилца на раменете. Дизайнът им е суперикономичен: мрежести бодита, тънки прилепнали ботуши - бива си ги, макар да напомнят серийно производство от контрабанден цех за барбита. Създанията пърхат от гост на гост, бъбрят и чистосърдечно се смеят, когато ги тупнат по задника.

- Няма какво да се церемониш... - стоварва се тежка лапа върху рамото ми. - Инструктирани са да бутат гювеч след дванайсет. Европейски стандарт, ха-ха! Абе, к‘во стана с оня терен за сметището?...

Дебела червеникава зурла. Блещя се стреснато.

- Много сори, господине, припознал съм се...

Съществото подвива опашка и се отдалечава.

- Cheers! - долита от другата ми страна.

Познат глас. Обръщам глава. Лицето на Айвън се мярка през еластичния процеп, после гумената челюст на маската се прибира с плясък.

- Ти ли ми спретна този комплект?

- Супер ти стои! Какво се оплакваш?

- Значи така се забавлява висшето общество?

- Не е само купон! - поклаща глава той. - По време на този така наречен бал могат да се осъществят редица контакти на живо, които иначе биха били съвършено неприемливи.

- Между бозайници и влечуги? - подхвърлям язвително.

- И пернати!

- А ти какво си, by the way?

Костюмът на Стомахов е пълна загадка. Риба, рак, скарида, ихтиозавър?... „Неси“, информира ме с такава щастлива усмивка, сякаш директно се е бухнал в топлия залив на детството си.

- Имаш предвид чудовището?

- Именно, доброто старо Неси...

- Какво правя тук!? - въздъхвам.

- Обещах да те интегрирам в нашето community - той възприема неочаквано сериозен тон. - Искам да те поканя в КУБ. Днес е сбирката на управителния съвет. Ще приемаме нови членове. Смятам да те предложа, ако нямаш нищо против.

- В КУБ ли? Това да не е нова партия?

- Нищо подобно! Клубът на успелите българи. Няма значение къде. По-важното е как. Учредихме го преди две го-дини, когато започнахме да се връщаме. Повечето от тук присъстващите са негови членове или мечтаят да станат.

- Защо, какво толкова правите в този КУБ?

- Ние сме Втората вълна... - той снишава съзаклятнически глас. - Онези от Първата вече са изпята песен. Но не пускат кокала, ако се сещаш какво искам да кажа... За нас остават само трохите. Това не може да продължава повече! Доколкото знам, подобни организации са възникнали навсякъде в Източна Европа. В основата им са млади професионалисти, които не желаят да робуват повече на онези примитиви, с дивашките им вкусове и груби схеми. Ние имаме различен културен код. Всеки от нас заема определена позиция, която му дава достъп до стратегическа информация. Идеята ни е да инвестираме това познание, за да променим баланса в наша полза...