Алек Попов - Черната кутия

- Няма такъв щат! - изстреля той, без да мисли, сякаш беше на куиз шоу.

Ама ти наистина си тъп! Обясних му, че това е държава. Страната, от която съм дошъл. И не само аз. Той си извади бележник и нещо си записа.

- Ще проверим тази работа...

Тръшнах се на дивана. Той се настани лекомислено в продъненото червено кресло срещу мен. Коленете му щръкнаха почти до брадичката. Едва се удържах да не прихна злорадо. А може и да съм се ухилил, което не остана незабелязано.

- Тази сутрин някой се е свързал с Йенс и е поискал откуп - той направи тенденциозна пауза. - 200 000 долара.

- Колко? 200 000?!

- До края на седмицата. Иначе ще му отрежат главата и ще пуснат записа на екзекуцията в интернет.

- Тия са полудели! Кой ще им даде толкова за някакво си псе?! Ако ще и най-расовото да е!

- Зукеро е бил застрахован за 250 000.

- Уао! Да не би да се пада роднина на любимия пинчер на британската кралица?

- Тя гледа пудели - отсече той.

- Тогава може би има връзка с испанския кралски двор?

- Оценявам чувството ти за хумор. Но по-добре го запази за себе си.

- Тогава защо са го застраховали за толкова?

- Не знаеш ли?

- От къде на къде?! Вие да не ме подозирате?

- Той е клонинг.

- Клонинг?!

- Генетично репродуцирано копие на предишното куче на Йенс. Изгубили са го преди четири години. Някакво такси минало през него... Йенс съдят таксиметровата компания и получават солидно обезщетение. Парите впоследствие са инвестирани в реплика на Зукеро - Зукеро II ,която съответно е застрахована на същата сума.

- Не знаех, че вече се правят такива неща!

- PET GEN - калифорнийска компания. Услугата още е безбожно скъпа и малцина могат да се възползват от нея.

- Никой не ми е казвал! - облещих се. - Получих само стандартния набор от инструкции. Трябваше да ме предупредят, че ми поверяват такъв уникат!

- По-скоро дубликат.

- Значи няма проблем да си направят още едно копие с парите от застраховката?

- Теоретично да. Но на практика е по-изгодно компанията да плати откупа. Ще си спестят 50 000 долара. Като прибавим и моралните щети...

- Тия копелета добре са си направили сметката.

- И аз мисля така.

- Само че не виждам как мога да ви помогна.

- Предлагам ти за начало да ми помогнеш да установя кой стои зад всичко това.

- Сбъркали сте адреса.

- И къде, според теб, трябва да отида?

- Предполагам, че си чувал за догстерите? Те са доста по-отдавна в бизнеса. Сигурно знаят повече.

- Доколкото разбирам обаче, отскоро има и друг синдикат. Какво знаеш за тях?

- Не съм чувал да се занимават с такива неща.

- Да не би да членуваш при тях?

- Никъде не членувам! Просто си вършех работата. Но на някого му се зловидя.

- Дано да е така. Ако си замесен обаче, лично ще се погрижа да го отнесеш!

Той се измъкна с усилие от плюшената лапа на креслото и се запъти към вратата. Малко преди да излезе, се обърна и вдигна заканително пръст.

- Ще те държа под око, синко!

Лампичката на телефонния секретар мигаше учестено. Някой ме е търсил. Брат ми? А може би във връзка с някое от многобройните резюмета, които бях разпратил.

Hi, тук е Мелва Блейн от филаделфийския университет - прозвуча ентусиазиран глас. - Ако си спомняте, разговаряхме преди месец. Обещахте да дойдете за връчването на наградата на името на баща ви. Разбрах, че сте били на връчването на конференцията в Маунтин Вали преди две години. Много държим да присъства някой член на семейството! Ще ви звънна пак! Bye, bye!

Отвъртях една бира.

Когато разбрахме, че група американски учени, таткови приятели, са учредили награда на негово име, бяхме адски трогнати. И горди, естествено. Наградата беше за оригинален принос в областта, в която той беше работил. Връчваше се на всеки две години по време на голяма научна конференция. Постепенно обаче този факт беше останал встрани от живота ми. Хората се събираха някъде на 10 000 мили от мен, говореха за неща, от които нямах понятие, а после името на баща ми се появяваше в сивито на някой напорист млад учен, който никога не го беше познавал. Сега излизаше, че брат ми е присъствал на тези събития. Не си спомнях да ми беше казвал за това. Изпитах необяснима ревност.

Телефонът иззвъня.

- Hi, мистър Баноф! Тук е Мелва Блейн, как сте?

- Нед Банов не си е вкъщи - мрачно казах.

- А кога ще се върне?

- Може би следващата седмица... В командировка е.

- Но ние имахме уговорка! - гласът й нервно отскочи нагоре.

- Наложи му се спешно да замине.

- С кого говоря, excuse те?