Алек Попов - Черната кутия

Coitus-sovieticus interruptus.

Гронев може да е КБГ, но все пак се е сетил да прекара интернет покрай другите си харчове. Ръгвам кабела на лаптопа в слота до контактите. Работи! Хвърлям се в света на домашните любимци. Свят на неограничени възможности, за който дори не съм подозирал. На практика петовете успешно конкурират най-ухажваната консуматорска прослойка - децата! Ала пазарът остава някак си в сянка, не се афишира за разлика от детския, който се къпе в реклама. Може би заради политическата коректност? Все ще се намери някой хуманист да размаха пръст, че развитите страни милеят повече за домашните любимци, отколкото за широките маси в Сомалия...

Чеквам индексите на CANIMA за последните месеци. Цената на акциите им остава стабилна, дори с тенденция към леко покачване. Като цяло пазарът бележи ръст въпреки опитите на фанатизирани групи от природозащитници да подкопаят доверието на потребителите. Ако се вярва на моя Барух момент обаче, мечката скоро ще го нагази.

Летящото куче се приземява на минус 20...

Пускам телевизора, текат новините в полунощ. Натъквам се на репортаж за Стомахов: мотае се из месарски цех с бяла престилка и дрънка за европейските стандарти.

Междувременно са пречукали Папуняка. Иначе икономиката върви изненадващо добре въпреки световните цени на петрола, които пълзят зловещо нагоре като пламъчето на фитил...

Под масата откривам стар брой на „Нощен Труд“. Евро-ескорт предлага/набира компаньонки. Обявата е оградена с червен флумастер. Дали телефонът още е актуален? Обзема ме нездраво любопитство. По страниците има мазни петна, най-вероятно от салам, и кръгла следа от чаша. Някой е хапвал, после му се е дочукало. А може би в обратния ред?

- Юро-искорт - сънен мъжки глас.

Тарифата: 50 долара на час, включва и транспорта. Осъзнавам, че по инерция говоря на английски, но това не им прави впечатление. Не си спомням номера на блока. Мъжът трака по клавиатурата и след миг съм локализиран.

- Вие да нямате Джи Пи Ес? - изумявам.

- Ха-ха, юро-сървис! - после изведнъж става сериозен. - Обаче тоя път да ги нямаме такива: мармалади, банани, восък по циците, стикове за голф... Ясно?! За това чарджим допълнително. Иначе наш‘те сладурчета няма да стъпят повече в тоя курварник!

Старият Гронев! Явно добре си е поживял.

- Ало, някакви специални предпочитания?

Замислям се.

- Да не е пъпчива...

- При нас пъпчиво няма! - сопва се гласът.

- Окей. Да има хубави цици тогава.

Снизходително примлясване:

- Цици да искаш!

Не ми хрумва нищо друго.

„Юро-искортът“ изглежда стандартно добре: тънки крака, квадратна талия и два топуза, метнати през късия й селски врат. Носи изрязани шорти, бяла чантичка с катарама, на която пише Dior , и високи дървени чехли. Чук, чук, чук...

- Ма ти си българин! - възкликва изненадано тя.

- Е, да. И какво от това?

- Невър майнд - свива рамене. - Ууу, ква стилна гарнитура! Тука ли ша го праим?

Съблича се. Мярвам рояк подозрителни пъпчици по задника й.

- Първо кинтите - тя поднася зле избръснатия си пубис към лицето ми.

Подавам й 50 долара, свити на тръбичка. Казвала се Албена.

- Кво да ти напрая?

- Масаж на гърба.

Водя я в спалнята, дръпвам покривката и се пльосвам по корем на леглото. Албена се качва върху задника ми и ме затиска с бодливата си шунда. В силните й грубовати ръце се пробужда първичният селски инстинкт и тя започва да мачка мускулите ми, сякаш меси тесто.

- Разправят, че икономическото положение на народа в България доста се било подобрило. Така ли е, Албена? - подхващам, докато тя се поти над мен.

- Ами... Дръжки. Добре, че сме ние, да изкарваме по някой лев.

- А има ли чуждестранни инвестиции?

- Има чужденци, има.

- А кредити?

- С кредити нье работим. Онли кеш - киска се.

- Какво мислиш за валутния борд, ще го бъде ли?

- Ама ти кво все глупости питаш! Няма ли да ибеш?

- Не е твоя работа!

Тя продължава да се труди над гърба ми, като си мърмори под носа:

- Аз съм дошла да се ибем, не да се потим...

От време на време гърдите й докосват кожата ми, кое-то е приятно. Членът ми се изправя. Обръщам се по гръб. Тя ми нахлузва презерватив, после се нахлузва тя самата. Обецата в танцуващия й пъп фокусира погледа ми.

- Идвала ли си тук и преди?

- Нье, ама разни колежки са идвали.

- И какво разправят?

- Мани, мани, викат!

- Мани, мани, значи... - напушва ме смях. - Или мъни?

Телефонът й взе да пиука.

- Край! Времето ти изтече - изхлузва се тя от мен.