Алек Попов - Черната кутия

- Не - поклатих глава.

- Така можем да установим на колко метра от вас е било кучето - той сбърчи чело, сякаш пресмяташе наум. -Два, два и половина... нещо такова.

- Много си я отпуснал! Когато има навалица, оптималната дължина е метър и половина. Пише го в инструкцията! — подхвърли злобно Грейс.

- Хъм, лошо... - поклати глава Зоненфелд, извади найлоново пликче и сложи каишката вътре.

- Не виждам на кого му е притрябвало това псе... - повдигнах рамене.

- Трябва да съобщим на Йенс. Новината ще ги убие! -въздъхна Грейс и ме стрелна с неприязън. - Между другото, обади се стопанинът на Тод. Дал си му нещо да яде и е получил гърчове. Две за един ден! Ти какво, да не си някакъв кучешки терминатор?

- Обичам животните! - разперих безпомощно ръце.

- Мистър Баноф - покашля се авторитетно сержант Зоненфелд, - ще ви помоля да бъдете на разположение през следващите няколко дни. Може да се наложат допълнителни експертизи. Ето картичката ми... Ако се сетите нещо, което не сте ми казали сега, обадете ми се!

- Не си мисли, че ще ти се размине току-тъй! - вдигна пръст Грейс.

През лятото София се напълва е УБЗГ. Долитат от всички кътчета на планетата, за да разхлабят примката на безкрайните работни часове. Без този ритуал статусът им остава нереализиран. Проблемът е, че когато се върнат в България, УБЗГ трябва да общуват предимно с други УБЗГ. НГЗБ са твърде заети с мисли за оцеляването си, а и повечето тренди места не са им по джоба. Като черпиш, мислят, че се фукаш. Като не черпиш, гледат мрачно, ближат малкото си уиски и те зарязват към единайсет, защото утре са на бачкане. Различни адженди, тъй да се каже. Ти си дошъл да наваксаш за две седмици купона за цяла година, докато те разполагат с всичките 365 дни. Ти имаш пари, те имат време. Но нито ти можеш да го купиш, нито те могат да ти го продадат. Нямам особено желание да се обаждам на никого.

Апартаментът за гости на БОРГРУ носи белезите на същия странен вкус или по-скоро пълна липса на такъв, както и служебната лимузина. Очевидно е бил ремонтиран основно, според най-високите местни критерии за лукс. Това е станало по времето на бившия генерален директор. Някой си Гронев. Динамо Киев се грижи да бъда информиран. В момента Гронев е подсъдим за нещо от сорта на „разхищение“ или „източване“ в особено големи размери.

В жилището има сауна, две бани, едната съоръжена с тангенторна вана, и не знам колко си стаи. Намира се на десетия етаж в блок на бившето УБО или както там се е казвала службата, бдяща за комфорта на първите хора по време на тоталитаризма. В хола се натъквам на огромна, безвкусна гарнитура със зеброва окраска. Масичка от опушено стъкло. Телевизор с плосък екран. На стената виси ярко платно, изобразяващо гол женски гръб.

Връщам се пред стаята на Курц. Натискам дръжката. Заключено. Хладилникът е зареден с минерална вода, бира и безалкохолни. Отварям си кутия „Загорка“ и излизам на терасата. Колите сноват по Цариградското шосе със запалени фарове. От другата страна тъмнее Паркът на свободата, както беше известен по мое време. Сега е Борисовата градина, както се е казвал и по времето на баба ми. Старата телевизионна кула стърчи над гората, окичена с червени лампички. По-надолу се подават острият връх на паметника, известен като Братската могила, и кулата за водни скокове на лятната къпалня. Дали басейнът още работи? Не съм стъпвал там от училище. Синьото дъно с изпочупени плочки. Пръскащи ледени душове. Врякащи хлапетии със зачервени очи. Дъх на хлор. Свити от студа пишки... Баща ми ме учи да плувам. Нагазили сме в средния басейн. Той ме държи за кръста и ме кара да махам с ръце и крака като жаба. Брат ми подскача наоколо сред облак от пръски. Майка е направила сандвичи с шпеков салам и настърган кашкавал.

Зад стадиона трябва да е беседката, където преди повече от 20 години се простих с девствеността си. При крайно драматични обстоятелства! Последният ми съзнателен спомен от комунизма. Аз съм на 17, тя е в съседния „б“ клас, но по всички стандарти е много по-напред с материала от мен. Носят се слухове за сексуалните й подвизи, което ме привлича и плаши едновременно. Неизвестно как и защо, сме се озовали през нощта в парка. Натискаме се във въпросната беседка. Лято е, наливаме се с топло бяло вино. Дава ми да я пипам, където пожелая. Този път работата май ще стане и позорната тайна на девствеността ми ще остане завинаги заровена в земята. Звънят фанфари, падат звезди, когато се разнася зловещ тропот. Лъхва на пресен тор и в мрака изникват два огромни силуета. Конни милиционери! Документи за проверка. Разполагам само с една гола пишка, а тя - с едни празни пликчета. Следват безплодни обяснения, пъшкане, пот... Записват имената ни. После се мятат отново върху гигантските си коне. „Продължавайте с повишено внимание“, долита смехът на единия. Нито ще продължим, нито ще пробваме пак.