Алек Попов - Черната кутия

- Искаш ли я? - предложих великодушно.

- Мерси, задръж си я...

Уолстрийтските легенди разправят, че Бърнард Барух, легендарният инвеститор от 30-те, имал навика да подхвърля на просяците финансови гатанки вместо милостиня. Току-що ти подарих 300 000 долара, ако имаш ум, ще си ги прибереш, казвал, отминавайки, сигурен, че никой няма да успее да се възползва от информацията. Един от тези несретници обаче се оказал разорен, пропил се брокер, който веднага оценил стойността на „подаръка“ и направил тлъста пачка. В различните версии на легендата участват различни популярни фигури от Уол Стрийт. Те продължават традицията, като подхвърлят борсови тайни на случайни скитници. Чувал съм дори да се шегуват, че просяците във финансовия център всъщност са преоблечени брокери, които дебнат за случайно изтървани думи...

Централата на Брабърис се помещава в една от кулите на Авеню ъв Америкас. Въртящата се стъклена врата ме загребва заедно с още трима-четирима подранили служители. Опитвам се да се промъкна незабелязано, но слуховете за инцидента в Детройт вече са се разнесли. Надупчили са цялата сграда като швейцарско сирене. Имам чувството, че дори портиерите ми хвърлят иронични погледи. Бързам да се шмугна в първия свободен офис и да се скрия зад дебелите страници на Уол Стрийт Джърнал, който съм забърсал пътем, за да си придам по -reliable вид. Тъй като непрекъснато сме в движение, повечето от нас нямат постоянни работни места. Новобранците се тъпчат

в безрадостни сенчести клетки, познати като „кюбикъли“. Средният мениджмънт, към който напоследък се числя и аз, може да използва който и да е от десетките празни кабинети, подредени край прозорците. Вътре има бюро, кошче за боклук, телефон и телефонни указатели. Най-същественото е, че стените стигат чак до тавана и никой не може да наднича над главата ти. През щорите прозира стената на отсрещния небостъргач. Затварям вратата. Изпружвам се в коженото кресло.

Самотата е лукс.

Всеки, който е играл на борсата, тайно се надява, че един ден ще го осени откровение, независимо колко рационално подхожда към инвестирането. В средата на 90-те, като повечето американци, не устоях на лъстивия зов на фондовата борса. Стратегията ми се основава върху теорията за efficient markets, с която са торили обилно сивите ми клетки в MBA програмата. Теорията предполага, че цената на всяка акция отразява цялата публична информация, до която един инвеститор може да се добере. Следователно отделни играчи не могат да взимат решения, които ще им позволят да извлекат по-високи печалби от средната за пазара. Ключът към успеха се нарича диверсификация. Стараех се да поддържам портфейл от разнообразни акции и бондове, за да намаля риска, надявайки се печалбата ми в дългосрочен план да бъде същата като тази на пазара. Равносметката обаче е мрачна. Внимателно подбраното ми портфолио постоянно се обезценява. Ден след ден, час след час окапва със стотни, понякога с десети от процента като сифилитичен нос.

Отдавна съм се убедил, че икономическите закони не са едни и същи за този, който оперира със суми от порядъка на стотина хиляди долара като мен, и онзи, който върти двеста милиона. Нестабилността на фондовите борси малко тревожи големите играчи, само изостря апетита им. Докато ти драпаш да догониш жалките десетина процента възвръщаемост на пазара, големите играчи с лекота си докарват два пъти повече и отгоре. Типове като Бъфет владеят сякаш магическата дарба да „виждат пазара“ в дълбочина като рентген. Да откриват истинските числа отвъд редиците от цифри, които текат върху дисплеите. От другата страна са хедж фондовете с техния арсенал от екзотични финансови инструменти, които избягват да се афишират, вършат бизнеса си безшумно и потайно, често пъти на границата на здрача. Това не са отворени структури, където всеки може да отиде и да вложи спестяванията си. Приличат повече на култове, организирани около някой финансов гуру като Сорос, с тесен кръг от посветени, подбрани внимателно измежду шестте милиона най-богати индивиди на планетата. Останалите трябва да се оправят, както могат или да се включат към някой от взаимоспомагателните мастодонти с печалба, която по-скоро поддържа илюзията, че не си на загуба...

Всъщност никой сериозен инвеститор не разчита само на публичната информация. Тъкмо обратното! Тази информация най-често се оказва подвеждаща, ако не и откровено лъжлива. Зад обявените цифри се крият други цифри, ала малцина имат достъп до тях. Скритото знание лежи в основата на всеки финансов удар. Затова пазарът е наводнен със слухове, повечето от които, естествено, напълно фалшиви. Дребните риби се вкопчват в тях, тласкани от алчност и страх. Модата и паниката са еднакво заразителни. В динамиката на пазарите рефлектира глобалното безпокойство на човечеството. Хаос и неяснота властват над тях, а не ред и прозрачност. И само този, който вижда отвъд повърхността на нещата, има шанс да оцелее...