Алек Попов - Черната кутия

На около два километра по права линия, в сърцето на финансовия център, на 34-тия етаж, в един черен като абаносова кула небостъргач седи Хъл. В долния ъгъл на монитора му има снимка на друг мъж. Типичен красавец от 50-те, с изсечени черти и лъснала от брилянтин лимба над челото, изтупан в кафяв костюм. Почти пълната противоположност на Хъл, чието измито лице сякаш прелива в тонзурата, завладяла предната част на скалпа му.

Хъл не е гей. Той е personal wealth manager във WSBT, банката, която обслужва скромните ми авоари. Богът на Хъл се казва Ранди Фредерик, директорът на отдела за вторични финансови инструменти, известни още като деривативи, в легендарната Charles Schwab. Навремето Хъл е карал стажа си в този отдел и е бил поразен от размаха, визията и интегритета (каквото и да значи това) на въпросния джентълмен. Ранди Фредерик поддържа собствен сайт, където обявява прозренията и анализите си, а Хъл клика върху линка всеки път, когато в душата му завее вятърът на съмнението.

За добро или за зло, Хъл е моят брокер. Освен мен, на главата му висят още поне стотина тревожни представители на средната класа. Предполагам, че е имал други планове за кариерата си. Но може би му е липсвала дързост? Онова, което ми харесва у него, е, че не държи непременно да ми пробута стандартния пакет услуги. Не ми натрапва разни готови схеми с апломба на евангелистки пастор, искам да кажа. Само понякога сумти неодобрително, ако прецени, че върша нещо по-необмислено. Има тайно влечение към опциите, може би още от времето на практиката си при Ранди. Но той самият се въздържа да ми ги предлага като твърде рисков продукт. Иначе мести парите ми, както аз му кажа.

„В края на краищата това са си твои пари...“, свива рамене.

- Ей, Хъл! - гласът ми лети по жицата. - Какво казва днес Ранди?

След известно забавяне получавам суховат, ала изчерпателен отговор:

- Опциите могат да бъдат отличен инструмент за инвеститори от различен калибър, но брокерите със сигурност ще се опитат да ви продадат неща, които не си струват риска...

Хъл няма кой знае какво чувство за хумор.

- Така е - съгласявам се. - Брокерите трябва да се държат изкъсо. Има ли новини от фронта? Минахме ли първия милион?

- Боя се, че не.

Пръстите му щракат по клавиатурата.

- Особено след последното раздаване на картите... Но ако облигациите на United Steel поскъпнат с два процента, както се очаква в края на месеца, може би ще компенсират част от загубите...

- Зарежи! - прекъсвам го. - Искам да закрия всички досегашни позиции. Колко ще ни струва?

- Моля?! - трепва гласът му.

- Продай всичко!

- Пари ли ти трябват?

- Да, ще се позиционираме отново. Изцяло!

Цък, цък, щракат пръстите му.

- Хъм... - отронва дълбокомислено. - Ще реализираш загуби от около 30 процента, ако продадеш всичко сега. Всъщност можеше и да е по-зле. Какви идеи имаш?

- Опции за акциите на CANIMA с падеж в края на август.

- Кои бяха пък тия?

- Един от най-големите производители на кучешки храни в света. Оборотът за миналата година е над един милиард долара - бодро издекламирвам, докато той рови в компютъра.

- Да, да, виждам... Добре се харчат.

- Но не задълго. Ще заложим на 20 процента поевтиняване.

- Какво? - долавям паника.

- Кучетата летят ниско, тап.

- Не, не, забрави! Твърде рисковано е. Нали се сещаш какво ще се случи, ако прогнозата излезе ялова?

Знам, естествено. Опциите са сравнително нова измишльотина, чиято цел е да повишат ликвидността на пазарите. Наричат се още деривативи, защото стойността им произхожда от други финансови инструменти. По същество това са контракти, които ти позволяват да купиш или продадеш стоки, акции, валута на определена цена в рамките на фиксиран период. Опциите дават възможност да се заемат позиции със сравнително малко средства, но с много по-висок риск. Когато купуваш директно акции или облигации, получаваш нещо реално. Ако цената им падне, да речем, с 20 процента, все пак ти остават 80 процента. Докато опциите са само една възможност (мечта, блян, надежда...), ако се реализират, печалбата може да стигне до 2000 процента от първоначалния залог. Но ако бъдещето те изиграе, просто се изпаряват: без цвят, без мирис, без дим, като природен газ...

- Хайде, Хъл! Това са някакви си жалки 50 000 долара, осъдени на бавно изчезване. С тях и без тях. Искам просто да им дам шанс.

- Все пак по-добре с тях.

- Хъл, трябва ли да търся друг брокер?

- Окей, в края на краищата това са твои пари - въздъхва той.