Алек Попов - Черната кутия

Посрещна ме руса кощрамба, около петдесетте, с омачкана пола до коленете и плетена бяла блуза, през която надзъртаха кофичките на сутиена й. Стените бяха покрити със снимки на кучета, забодени с карфици. Климатикът бързо обръщаше въздуха в малкото помещение и краищата им потрепваха като пеперуди.

- Грейс Козловски?- струваше ми усилия да го кажа, без да се захиля.

- Аз съм - кимна делово тя. - С какво мога да ви помогна?

- Вчера говорихме по телефона. Дойдох за интервюто.

- Аха! Мистър...?

- Банов. Ангел Банов. Може и само Анго.

- Аха, приятелят на Сретен?

Кимнах, макар че „приятел“ беше малко силно казано.

Налетях на него преди два дена в Сентръл Парк, оплетен в каишките на пет побеснели псета. Шестото се носеше стремглаво към мен.

- Пуу, да ви йебем мамицата, да ви йебем! - долетя славянска реч.

Кучето заподскача около мен, облиза ръцете ми и остави отпечатъци по дрехите ми. Не успях да определя породата му, беше бая космато. Каишката му се влачеше по асфалта.

- Омир! - изкряска човекът без особен резултат.

Eгa ти кучешкият любител, казах си! Беше дребен, но жилав, с кръгли очилца и раздърпана фланелка. Хванах каишката и му връчих контрола над псето. Той ми благодари горещо. Не бях говорил с жив човек от няколко дни и копнеех за глътка комуникация.

- Много кучета имаш, бе - подхвърлих.

- Не са мои, само ги разхождам - отвърна. - Ти откъде си?

Викам, българин съм. Той се разхили, ааа, значи комшия, аз пък съм от Сърбия, стиснахме си ръцете. Питам, печели ли се от тази работа.

- Па бива - рече. - Ама мора трачане...

Вървяло по десет долара на час. На парче. Като изкараш два пъти една сюрия по пет парчета, ей ги сто долара на ден. За има-няма два часа!

- Ама ти си извел шест - отбелязах.

- Полакомих се — съгласи се той. - Оптималният брой е пет.

Като видя, че проявявам интерес, Сретен затършува из джобовете си и ми подаде една визитна картичка. Грейс Козловски се явяваше мениджър и собственик на агенцията. Вика, обади й се непременно, тъкмо набира хора. Аз също ще й кажа две добри думи. Подбра си глутницата и отпраши.

- Имате ли опит с кучета, Енгъс? - заинтересува се мадам Козловски.

- О, да! - кимнах енергично. - Имал съм куче.

Бях отработил лъжата още отзарана.

- Каква порода?

- Кокершпаньол - реших, че би ми подхождало.

- Капризни кучета... - въздъхна тя.

- Зависи как ги възпиташ - опитах се да мина за печен в занаята.

Грейс Козловски ме изгледа ледено.

- От вас се иска само да ги развеждате, а не да се правите на дресьор!

- Разбира се! - изтръпнах.

- Има професионални дресьори за тази цел.

- Да, госпожо.

- Носите ли сиви?

Сивито, както твърди брат ми, трябва да бъде функционално, а не хвалебствено. Ако кандидатстваш за портиер, не трябва да пишеш, че си издал Андре Жид. Хората ще си помислят, че по цял ден премяташ разни книжлета и ще гледаш на работата си отвисоко. Опитах се да изработя нещо по-семпло за целта, но сърце не ми даде да премълча факта, че имам висше образование, макар и придобито в някакъв жалък източноевропейски университет. Докато Грейс изучаваше олекотената ми биография, продължих да разглеждам галерията по стените. В ъгълчето на всяка снимка се мъдреше номер. Кучетата бяха групирани по породи. Имаше пудели от всякакъв порядък, а също и някакви сребристи късокосмести псета като глисти. Повечето изглеждаха дружелюбно, с изключение на няколко наистина свирепи екземпляра.

- Нашите клиенти - осведоми ме Грейс не без известна гордост. - Ние сме най-старата агенция в Уест Сайд!

Понечих да стъкмя някакъв комплимент в главата си, но не се получи. Тя сведе поглед към листа, после отново

го вдигна към мен, сякаш да се увери, че става дума за един и същ човек.

- Това е почасова работа, а вие сте твърде квалифициран...

- Тъкмо затова!

Обясних й, че отскоро съм в Америка и не искам да пилея времето си, докато чакам да изгрее нещо по-подходящо на хоризонта. Няма срамна работа, а един интелигентен човек може да изпълнява всякакви функции. Живея на две крачки от Сентръл Парк и няма да има проблем да изпълнявам задълженията си.

Нуждаех се от средства. Исках да бъда независим.

Изразът „да изгрее на хоризонта“ очевидно й направи впечатление, но фактът, че живея в близост до парка, се оказа решаващ. Тя ми даде да попълня някакъв формуляр заедно с невзрачна брошурка.

- Ще ви помоля да се запознаете с инструкциите. Можете да започнете още сега. Имам клиент за вас.

Грейс разрови папките си и измъкна леко размазана моментална снимка. След дълго взиране открих дребно черно същество, забучено на тънки крачета, сгушено в полите на внушителна дама с фантастична жълта шапка.