Алек Попов - Черната кутия

Опцията да се пие на терасата на Бергер с изглед към Статуята на свободата вече е невалидна. Той настоява да отскочим до българската кръчма „Механата“ на Ченъл Стрийт. Подочул е, предполагам от мен, че там се вихрели неистови дивашки купони. Мятаме се на следващото такси и право там. Искат ни десет долара за вход. Петък е, наближава дванайсет, дупката е фрашкана.

- Това българското знаме ли е? - бута ме Бергер и сочи големия флаг, опънат зад диджея.

Кимам гордо.

- А какво пеят?

Как да му го преведа?

Махам безнадеждно c ръка. Взимаме си две загорки в големи зелени шишета. Бирата отмива рафинирания вкус на коняка. Като да препикаеш орхидея. По принцип рядко идвам тук и не познавам никого. Всъщност няма кой знае колко българи. Мястото е по-известно като етнофолк клуб и привлича като магнит всякакви откачалки. Евтино е. На дансинга играят кючек. В ъгъла между бара и клозета е свряна масичка, покрита със зелено сукно. Върху нея са пръснати карти таро. Докато зяпам голия пъп на някаква пънкарка, Бергер попада в мрежите на гадателката - изпита смугла дама с вълниста руса коса и поне половин кило сребро по ръцете си. Правя опит да го измъкна, но вече е късно. Не искам да си навлека проклятието на вещицата. Срещу сумата от двайсет долара моят приятел се сдобива със следните откровения: благоприятна прогноза относно намерението да инвестира в акции на SyMT, предупреждение да се пази от дебел мъж с алено лице и да не яде дроб от треска на юг от 44-тия паралел. Дразнението в ректума било резултат от черна магия, дело на бившата му съпруга. Развалянето й струвало седемдесет и пет долара. Напушва ме смях. Представям си бившата му жена, надвесена над вуду фигурката на Бергер, да извършва някакви манипулации с нажежен гвоздей...

- Ще пробваш ли?

В шепата му лежат две розови хапчета във формата на сърца.

- Отде ги гепи?

- Ей оня пич ги продава...

Стрелвам някакво пичлеме с червен лачен панталон и изрусени кичури. Докато се усетя, Бергер поглъща едното. Иска да пробва ракия. За всеки случай поръчвам и една шопска салата. Краставицата обаче горчи.

Бергер развива тезата, че the super-rich се готвят да емигрират в космоса, далеч от завистливия поглед на тълпите и алчната ръка на държавата. Според него основната цел на совалките била да заблуждават общественото мнение. Операцията всъщност се осъществява от така наречените НЛО - паралелна и много по-развита технология, разработена в пълна секретност. Там, горе, се строи нещо голямо - пръстът му ще пробие тавана, - МКС [3] Международната космическа станция. Б. а. е само брънка от веригата, която опасва земята.

- До десет години никой няма да остане тук! - пророкува с изцъклени очи. - Освен ние с теб и още десет милиарда лумпени, ха-ха-ха! Тогава може и да ни пуснат на палубата. За да я пометем...

Всичко щяло да се контролира от Пръстена. Super-rich ще живеят вечно, ще могат да сменят телата си, когато си поискат и естествено, ще имат достъп до хиперпространството. Корабите им ще прелитат над главите ни като големи флуоресциращи фрисбита. Ще говорят в мислите ни, ще се явяват в сънищата ни, за да ни дават инструкции. Ще отвличат жени и деца, за да внушават страх. Ще владеят всички спътници и ще продължат да ни мамят, че в космоса няма живот, че техният свят изобщо не съществува...

- Сещаш ли се за кого говоря?

- За извънземните?

- Точно така, за шибаните извънземни!

По лицето на Бергер тече пот. Чалгата е преминала в мощен хаус с индийски примеси. С подбелен поглед и преметната през рамо вратовръзка Хюго Бос, той се втурва сред гората от тела на дансинга, губя го от поглед.

Чашата ракия стои недокосната. До нея - хапчето, загърнато в парченце български вестник. Вече не ми се пие, още по-малко този отровен дестилат на мизерията. Щом на Бергер му идват такива дръзки визии, чудя се какво ли ще осени мен?...

Walking Dog Service се помещаваше в един приземен етаж на Осемдесет и трета уест. Върху табелата се мъдреше унило синьо куче на каишка, чийто край се губеше в ръката на невидим вседържител. Това създаваше тягостни асоциации. Слязох по стълбите, като внимавах да не си фрасна челото в горния праг. Бях се издокарал, въпреки жегата, с дълъг панталон и сако. Малко преди да стигна, нахлузих тузарската вратовръзка, дето я свих от гардероба на брат ми. Огледах се в стъклената врата - супер! Тази сутрин за пръв път се престраших да пъхна върховния носоподкастряч в ноздрите си. Резултатът е изумителен въпреки гъдела. Чисти ноздри, чисто сърце, изтананиках си.