Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Там може да оставим и някои неща, за да си ги взимаме направо — поясни Ева-Лота. — А онези, които ще изнесем, сме самите ние. Ще завържем едно въже и когато ни идва редът, ще се спускаме по него на самата арена. След съответния номер се измъкваме, без публиката да ни забележи, изтичваме по стълбите и стоим горе до следващия, когато отново се плъзваме надолу по въжето. Страхотно, нали?

— Да, наистина — съгласи се Андерс. — А ако успееш да научиш и коня да се спуска по това въже, ще е още по-страхотно. Само че ще отнеме доста време. Кротък и послушен е, но дори и един кон, който тегли каруца, има предел на възможностите си.

Ева-Лота не бе помислила за това, но то ни най-малко не намали ентусиазма й.

— Щом дойде време за моя номер с ездата, някой от вас ще изведе добичето на арената и ще го накара да спре под самия свод, така че като се спусна по въжето, да го яхна направо!

Приготовленията започнаха веднага. Кале успя да убеди баща си да му даде платнище, Андерс се метна на колелото си и от една дъскорезница донесе цяла торба дървени стърготини, с които да посипят арената. Въжето бе завързано за стрехата и цирковите артисти започнаха така енергично да се упражняват в плъзгането по него, че почти забравиха за представлението.

В разгара на играта изникна чичо Ейнар.

— Представяте ли си, цял следобед е прекарал сам — прошепна Ева-Лота на приятелите си.

— Кой от вас ще пусне това писмо? — провикна се той.

Тримата се спогледаха. Никой от тях не изгаряше от желание за подобно нещо. В този миг чувството за дълг се пробуди у Кале. Чичо Ейнар бе загадъчен човек и кореспонденцията на такива хора следва да се държи под око.

— Аз ще ида — обади се момчето.

Ева-Лота и Андерс го изгледаха, приятно изненадани.

— Истински скаут, винаги готов за помощ — отбеляза чичо Ейнар.

Кале взе писмото и хукна надолу по улицата. Щом се изгуби от погледа на останалите прочете адреса:

Госпожица Лола Хелберг. До поискване. Стокхолм

„До поискване“ означаваше, че получателката щеше да си потърси писмото в пощата, Кале знаеше това.

Подозрително. Доста подозрително! Защо не беше написал собствения й адрес?

Кале измъкна смачкано тефтерче от джоба си и го отвори. На първата страница пишеше: „Списък на заподозрените“. Преди време там имаше доста имена. С искрено нежелание Кале беше принуден да зачеркне почти всичките. Сега там се мъдреше само едно, това на чичо Ейнар. Подчертал го бе с червено, а под него старателно бе нанесъл и описанието на мъжа. По-надолу имаше и друг надпис „Особено подозрителни обстоятелства“. Там пък бе отбелязал: „Притежава шперц и джобно фенерче“. В интерес на истината и Кале имаше джобно фенерче, но това беше съвсем друго.

С известно затруднение момчето откри огризка от молив из джобовете си и добави: „Пише си с госпожица Пола Хелберг, Стокхолм. До поискване“.

Сетне изтича до първата пощенска кутия, пусна в нея плика и се върна в цирк „Калотан“, име, до което стигнаха след дълги спорове.

— И какво означава то? — поинтересува се чичо Ейнар.

— Ка от Кале, Лот от Лота и Ан от Андерс — заобяснява Ева-Лота. — Между другото, не може да присъстваш на репетициите.

— Това вече е малко прекалено — възнегодува чичо Ейнар. — А какво ще правя цял ден?

— Иди на реката да половиш риба — предложи момичето.

— Боже господи! Да не искаш да получа нервна криза?

„И е много нервозен човек“, отбеляза мислено Кале.

Ала Ева-Лота бе непоколебима. Тя най-безмилостно отпрати чичо Ейнар. Репетициите на цирк „Калотан“ бяха подновени на пълни обороти. Андерс бе най-силен и гъвкав, та бе напълно справедливо той да стане директор на цирка.

— Но искам да имам правото да се изкажа поне за програмата — обади се Ева-Лота.

— Ти най-добре си гледай своята работа — отвърна Андерс. — Щом съм директор, аз ще казвам какво трябва да се прави.

Директорът реши, че акробатичната му трупа трябва да е на равнище и настоя Кале и Ева-Лота да се упражняват пак и пак — с часове.

— Сега вече е добре — отсъди той най-сетне, когато Ева-Лота, в тъмносин гимнастически костюм, стъпи с единия си крак на рамото на Андерс, а с другия — на това на Кале. Момчетата бяха заели позиция в разкрачен стоеж върху зелената дъска на люлката така, че Ева-Лота бе доста по-нависоко, за да й харесва. Но бе готова по-скоро да умре, отколкото да признае, че щом погледне надолу, стомахът й сякаш се преобръща.

— Ще бъде страхотно, ако се опиташ за малко да застанеш на ръце — успя да процеди Андерс, докато полагаше усилия да не помръдва. — Това много ще допадне на публиката.