Астрид Линдгрен: Кале Бломквист живее опасно

— Ти си ненормален! — провикна се Андерс. — Просто не е възможно да си нормален. Излежаваш се по цял ден в тревата и фантазираш!

Набеденият, че е ненормален, скочи бързо от тревата, огледа се и откри две деца зад оградата. Очите му запремигаха обидено под лененожълтия перчем.

— Миличък, мъничък, сладичък Кале — заклати закачливо глава Ева-Лота, — ако не престанеш най-сетне да се търкаляш под крушата и да броиш облаците, ще ти излязат рани от лежане. Та ти правиш това всеки ден, цяло лято вече.

— Не се излежавам по цял ден и не броя облаците — отвърна ядосано Кале.

— Е, да, Ева-Лота, не преувеличавай чак толкова — защити го Андерс. — Нима не си спомняш онази неделя в началото на юни, когато Кале не полегна нито за миг под крушата. Цял-целеничък ден той не беше детектив. Крадците и убийците бяха оставени без надзор и можеха да правят каквото си искат.

— Ах, да, сега си спомних — сети се Ева-Лота. — Наистина в началото на юни крадците и убийците се разхождаха на спокойствие цяла неделя.

— Разкарайте се! — изръмжа Кале.

— Тъкмо това смятаме да направим — призна Андерс. — Но не и без теб. Разбира се, само ако прецениш, че можеш да оставиш убийците без надзор за около час.

— О, това едва ли е възможно — продължаваше да се заяжда Ева-Лота. — Те трябва да бъдат наглеждани като бебета.

Кале въздъхна. Беше безнадеждно, напълно безнадеждно. Великият детектив Бломквист — ето кой беше той. И настояваше да се съобразяват с професията му. Но нима получаваше уважението, което очакваше? Във всеки случай не и от Андерс и Ева-Лота. При това предното лято той съвсем сам бе заловил трима крадци на скъпоценности — имаше свидетели на подвига му! Е, наистина Андерс и Ева-Лота му помогнаха донякъде, но нали той, Карл Бломквист, беше този, който със своята проницателност и наблюдателност откри следите на негодниците. Тогава Андерс и Ева-Лота разбраха, че той наистина е детектив, който си разбира от професията, а ето че сега отново му се присмиваха, сякаш нищо не е било. Сякаш на този свят изобщо нямаше престъпници, които трябва да бъдат държани под око. Сякаш Кале е някакъв глупак, а главата му е пълна с фантасмагории.

— Миналото лято здравата се бяхте надули — рече той и плю презрително в тревата. — Когато хванахме тримата крадци на диаманти, никой нямаше нищо против великия детектив Бломквист.

— Че то и сега никой няма нищо против теб — заяви Андерс. — Но ти сигурно разбираш, че такива неща се случват веднъж в живота. Този град съществува от седемстотин години, и доколкото знам, досега тук не е имало други престъпници, освен твоите крадци на диаманти. Оттогава мина цяла година. Но ти все още лежиш под крушата, зает с криминални проблеми. Откажи се, малък Кале, откажи се! Повярвай ми, в скоро време няма да се появят други негодници, дори да ги търсиш с лупа.

— За всяко нещо си има време, са казали мъдрите хора — добави Ева-Лота. — Има време за лов на крадци, има време и да накълцаме червените на кайма.

— Ами да, тъкмо за това става дума — рече въодушевено Андерс. — Червената роза отново ни обяви война. Преди малко Бенка донесе тяхното съобщение. Прочети го сам! — Той извади от джоба си един плакат, разгъна го и го подаде на Кале. И Кале прочете:

Война! Война!

До откачения предводител на престъпната банда, която се нарича Бялата роза.

С настоящото ви известяваме да знаете, че в цяла Швеция няма селянин, който да има свиня, която да е поне приблизително толкова тъпа, колкото главатарят на Бялата роза. Това стана ясно, когато този човешки отпадък срещна вчера на пазара сърцатия и уважаван от всички предводител на Червената роза. Нима на споменатия отпадък не му хрумна да отстъпи встрани, ами се осмели да се блъсне с цялата си ужасяваща тъпота в нашия благороден, прославен предводител и при това да избухне в противни ругатни! Този позор може да бъде измит само с кръв. Сега между Червената и Бялата роза има война, в която стотици хиляди ще намерят смъртта си, а душите им ще преминат в отвъдното.

— А сега — рече Андерс — на нас много ни се иска да им дадем да се разберат. Идваш ли с нас?

Кале се усмихна доволно. Войната на розите, която бушуваше от години с кратки прекъсвания, не беше нещо, от което човек може да се откаже доброволно. Тя обещаваше напрежение и премеждия през лятната ваканция, която иначе щеше да бъде доста еднообразна. Да кара колело, да се къпе, да полива ягодовите лехи, да снабдява бащиния магазин за хранителни стоки, да седи край реката и да лови риба, да играе на топка в градината на Ева-Лота — всичко това не беше достатъчно да запълни дните. Лятната ваканция беше толкова дълга.