Астрид Линдгрен - Кале Детектива

Сега вече бе ред на Кале да действа. Той се спусна напред в същата посока. Това бе един от онези моменти, когато скоростта се оказва от първостепенно значение! От Кале зависеше да предотврати някакво ужасно престъпление! Неочаквано му хрумна, че не е съвсем сигурен как трябва да постъпи. Какво например ще каже на чичо Ейнар, когато го настигне? Ами ако тъкмо към Кале са насочени неговите зли помисли? Дали пък не трябва да иде в полицията? Но може ли да иде там току-тъй и да съобщи: „Този човек излезе през прозореца посред нощ! Арестувайте го!“. Не съществува закон, който забранява на хората да излизат когато си поискат през прозорците, пък дори и нощем. Вероятно не бе забранено и да притежаваш шперц. Не, в полицията направо ще му се изсмеят.

Ала какво стана с този човек? Кале никъде не можеше да го открие. Сякаш изчезна вдън земя. Е, няма що! Щом липсва, липсва и обект за преследване. Жалко все пак, че го остави да му се изплъзне. Дори да не искаше да застане лице в лице с чичо Ейнар, негово задължение като детектив бе да го проследи и да разбере какво е замислил. Един мълчалив, незабележим свидетел, който след време може да застане пред съдията в съдебната зала и да заяви: „През нощта на двайсети юни мъжът, когото виждаме на подсъдимата скамейка, излезе през прозореца на втория етаж в дома на господин Лизандър, хлебопекаря в този град. Спусна се по противопожарната стълба и после…“. Ето, в това беше работата. Какво стана после? Кале така и нямаше да разбере.

Мрачен и потиснат, той пое към къщи. На ъгъла, почти пред вратата, се сблъска с полицая Бьорк.

— Какво, ако смея да попитам, търсиш навън по това време? — направо мина към въпроса той.

— Видяхте ли оттук да минава един мъж? — нетърпеливо го прекъсна Кале.

— Мъж ли? Не. Не съм видял никой друг, освен теб. А твоето място е у вас, в леглото. Да можех, и аз самият бих си отишъл у дома.

Кале се прибра. Окото на закона не бе забелязало никого. За кого ли е тайна обаче, че полицаите не са дотам бдителни! Цял футболен отбор да беше минал покрай него, пак нямаше да го види! И все пак на Кале му се искаше полицаят Бьорк да бе изключение от това правило. Според него този човек си го биваше повече от останалите му колеги. А му каза да си върви у дома! Какво чудно имаше тогава, че толкова престъпления остават неразкрити. Сега Кале наистина нямаше какво друго да стори, освен да се прибере и да си легне.

На следващата сутрин репетициите на цирк „Калотан“ продължиха.

— Чичо ти Ейнар стана ли? — попита Кале Ева-Лота.

— Нямам представа — отвърна тя. — Пък и не ме интересува. Искрено се надявам, че ще спи цял ден, та изтерзаните нерви на Таби да си отдъхнат.

Само че чичо Ейнар се появи съвсем скоро. Носеше голям плик с шоколадчета, който хвърли в краката на Ева-Лота.

— Дали цирковите артисти нямат нужда от нещо хранително? — усмихнато попита той.

Ева-Лота очевидно се бореше със себе си. Умираше за шоколад, но лоялността й към Таби повеляваше да хвърли плика обратно с думите: „Не, благодаря“. Тя го вдигна и тежестта му засили двоумението й. Дали пък да не си вземе едно шоколадче и после да хвърли плика обратно? А сетне да даде на Таби една рибка, та да й прости това предателство. Не, не ставаше.

По едно време се усети, че толкова дълго се е колебала, та вече няма смисъл да прави демонстрации. В този момент чичо Ейнар ходеше на ръцете си, а тази поза не бе от най-удобните, за да поеме летящия към него плик. Ето защо Ева-Лота реши да го задържи в знак за помирение. Ще даде на Таби две рибки за компенсация, а с чичо Ейнар ще се държи възпитано, но хладно.

— Е, как беше? — попита чичо Ейнар, щом отново стъпи на крака. — Ще ме приемете ли на работа в цирка?

— Не! Възрастни не се допускат! — отвърна Андерс в качеството си на директор.

— От никъде няма съчувствие! — въздъхна чичо Ейнар. — Какво ще кажеш, Кале? Справедливо ли е според теб такова отношение към мен?

Момчето изобщо не го слушаше. Вниманието му беше погълнато от предмет, който бе тупнал на земята от джоба на мъжа, докато ходеше на ръце. Шперцът! Беше там, на тревата… Не беше проблем да го прибере. Момчето реши да действа.

— Защо мислиш, че не е справедливо? — попита то в момента, в който настъпваше шперца.

— Не ми разрешават да се включа в играта ви — престорено тъжно заяви чичо Ейнар.

— Е, хайде стига! — тросна се Ева-Лота.

Кале искрено се зарадва, че вниманието бе отклонено от него. Шперцът леко убиваше босия му крак. Редно беше да го вдигне и да го подаде на чичо Ейнар. Но бързо отхвърли тази възможност и просто го прибра в джоба си, когато никой не гледаше към него.