Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Още по-страхотно ще бъде, ако ти застанеш на главата си — просъска Ева-Лота. — Това ще й допадне още повече.

В този момент в градината проехтя ужасяващ пронизителен вой, като че нададен от същество, на което е причинена силна болка. Ева-Лота извика и с рискован скок се озова на земята.

— Какво, за бога, беше това? — изстена момичето.

Тримата излетяха от цирковата арена. Към тях с мълниеносна скорост се носеше малка сива топка, издаваща звуци, от които на човек можеше да му настръхне косата. Тази топка се оказа Таби, котката на Ева-Лота.

— Таби! О, Таби! Какво има? — възкликна момичето. То грабна котката, без да обръща внимание на яростната й съпротива. — Някой… Колко долно! Някой е завързал това за нея, за да я изплаши!

За опашката на котето бе прикрепена тенекиена кутия, която дрънчеше при всяко движение на животинчето. Лицето на Ева-Лота се обля в сълзи.

— Само да разбера кой го е направил, ще му…

Тя вдигна очи и на няколко крачки от себе си зърна чичо Ейнар, който се хилеше нагло.

— Ох, ох! — кискаше се той. — Отдавна не се бях забавлявал така.

Ева-Лота се втурна към него.

— Ти ли го направи?

— Какво да съм направил? Голяма работа! Как бързо тича тая котка! Защо й махна консервената кутия?

При тези негови думи Ева-Лота изпищя пронизително и се спусна върху му със стиснати юмруци. Заудря го където свари, а сълзите неспирно се стичаха по страните й.

— Това е подло, подло е! Мразя те! Да знаеш!

Веселата усмивка изчезна от лицето на чичо Ейнар и неочаквано отстъпи място на израз на злост и омраза, който стъписа момчетата, мълчаливи свидетели на тази странна промяна. Той здраво стисна лактите на Ева-Лота и буквално изръмжа:

— Успокой се, млада госпожице, инак ще ти разместя всички костички!

Момичето отпусна безпомощно ръце, като продължаваше да диша тежко. Гледаше го с ококорени от страх очи. Очевидно осъзнал се, Ейнар я пусна рязко и нервно приглади косите си с длан. Сетне се усмихна.

— Какво ни става? Ще се бием за награда, що ли? Струва ми се, че ти спечели първия рунд, Ева-Лота.

Момичето мълчеше. Гушна котката, врътна се на пети и тръгна.

На Кале направо му беше невъзможно да спи от прелитащите в стаята комари. Ето и сега едно долно насекомо го събуди.

— Гадини! — промърмори момчето. — Защо ли ги има на света!

Почеса брадичката си, където току-що го бе ужилил един комар. После погледна часовника. Беше около един. Час, в който се предполага, че почтените граждани спят.

— Дали онзи коткомъчител спи? — рече си той.

Зашляпа бос към прозореца на стаята си и надникна навън. В таванската стая отсреща светеше.

Ако спи повечко, няма да е толкова нервозен, помисли си Кале. Или пък тъкмо защото е нервозен, не може да спи.

Чичо Ейнар сякаш го чу, защото в същия миг лампата в таванската стаичка угасна. Момчето се канеше пак да си легне, когато нещо необичайно го накара сепнато да отвори очи. През прозореца отсреща се подаде главата на чичо Ейнар, който внимателно се огледа. Уверил се, че няма никой, той предпазливо стъпи на противопожарната стълба. Минута по-късно бе вече долу, стиснал под мишница някакъв пакет. Сетне с бързи стъпки се отправи към бараката до пекарната.

Кале беше така стъписан, че в първия миг мозъкът му сякаш изтръпна и той бе като парализиран. Сетне в главата му нахлу смущаващ порой от мисли, предположения и въпроси. Ето, най-сетне бе открил наистина странен човек, и то не само привидно загадъчен, а такъв и след първоначалното му проучване. Възрастен човек, който прескача през прозореца си нощем — и това ако не е необикновено… Ако нямаше намерение да извърши нещо нередно, защо не бе използвал стълбището на къщата.

„Извод номер едно — помисли си Кале, — той не желае някой там да го чуе, че излиза. Извод номер две — отива да извърши нещо съмнително… а аз седя тук и бездействам!“

Нахлузи панталоните си със скорост, на която би завидял всеки пожарникар. Сетне се спусна надолу по стълбите колкото можеше по-тихо и по-бързо, повтаряйки наум: „Дано само мама да не чуе нищо“.

Бараката! Защо чичо Ейнар бе влязъл именно там. Господи! Ами ако е търсил някакъв тежък предмет, с който да убива? Кале на драго сърце би приел, че чичо Ейнар е именно оня убиец, когото той от толкова време мечтае да разкрие, един мистър Хайд, който със спускането на нощта изпитва потребност да върши жестокости.

Вратата на бараката бе открехната. Ала чичо Ейнар го нямаше вътре. Объркан, Кале се огледа. Ето там! В далечината забеляза как нечий тъмен силует се отдалечава. Миг след това сви зад ъгъла и се загуби от поглед.