Астрид Линдгрен - Кале Детектива

Момчето пристъпи до витрината и надникна вътре. Чичо Ейнар още беше там. Продавачът му показваше нещо. Кале заслони очите си с ръка, за да вижда по-добре. Джобно фенерче!

Мислите запрепускаха в главата на момчето. За какво му беше на чичо Ейнар фенерче? И то през юни, когато е светло почти до полунощ! Първо шперц, а сега и фенерче! Не е ли, най-меко казано, невероятно странно?! Чичо Ейнар наистина се оказваше твърде загадъчен човек, в това Кале вече не се съмняваше. Но той, Кале Бломквист, нямаше да позволи човек с толкова необикновено поведение да се разхожда из града, без да бъде съответно наблюдаван.

Ами, да! Как не се сети? Вестникът! Когато един толкова странен човек се зачита много старателно в някакво вестникарско съобщение, то непременно следва да се проучи по-внимателно. Просто рутинна проверка, нищо повече.

Върна се бегом до сладкарницата. Вестникът си беше там, където го бяха оставили. Кале го грабна и го пъхна под ризата си. Ще го запази за всеки случай. Дори сега да не успее да разбере какво е чел чичо Ейнар, написаното след време може би ще му даде ключ към някаква тайна.

Частен детектив Бломквист се прибра у дома си и изпълнен със задоволство от добре свършената работа, се зае да полива ягодите.

— Трябва да измислим какво да правим — каза Андерс. — Не може цялото лято само да се разхождаме.

Той зарови пръсти в гъстата си черна коса и по всичко личеше, че е потънал в дълбока размисъл.

— Давам пет йорета 2на този, който предложи нещо хитро — обяви Ева-Лота.

— Например цирк — изтърси малко колебливо Кале.

Ева-Лота скочи от люлката.

— Заслужи си наградата! Да започваме!

— А къде ще бъде представлението? — попита Андерс.

— У нас — реши мигновено Ева-Лота. — Къде другаде?

И наистина дворът на хлебаря можеше да се използва за почти всичко, какво пречеше там да организират и цирково представление? По-красивата му част с изумителни цветни лехи и поддържани пътеки беше пред къщата. Но отзад, където теренът се спускаше полегато надолу и стигаше до реката, растителността беше избуяла естествено, без да я безпокои човешка ръка. На неголямо равно пространство растеше само трева — идеално място за футбол, крокет и всякакви игри. Наблизо бе и пещта на хлебаря. Вълшебният аромат на прясно изпечен хляб се носеше наоколо и се смесваше с този на разцъфналите люляци. Ако човек се задържеше по-дълго там, неизменно настъпваше миг, в който бащата на Ева-Лота подаваше главата си с бяла шапка и питаше дали гостите не искат да хапнат току-що изпечена кифла или топла поничка. Малко по-надолу, край реката, се издигаха две ябълкови дървета, страшно удобни за катерене. Човек можеше да стигне до върха без особени затруднения, а оттам се откриваше чудесна гледка към целия град. Реката се виеше като сребриста панделка между старите къщи, градините, старата и ниска дървена черква, за да продължи към хълма, връз който бе кацнал порутеният замък.

Реката бе и естествената граница на градината. Над водата се спускаха кривите клони на плачеща върба. Там човек можеше и да хвърли въдица за малко риба. Ева-Лота, Андерс и Кале често го правеха, макар че, естествено, Ева-Лота се настаняваше винаги на най-доброто място.

— Ще разположим арената пред пекарната! — заяви момичето. — Под стряхата.

Момчетата кимнаха в знак на съгласие.

— Трябва ни и голямо платно — обади се Андерс. — Ще са ни нужни пейки за публиката. Всичко друго е лесно!

— Добре е да поупражняваме някои номера — саркастично се обади Кале. — Ти, Андерс, може и нищо да не правиш. Стига само да излезеш пред публиката, и това ще е достатъчно за номер на смешник. Но все пак няма ли да подготвим акробатична атракция?

— Ще покажа яздене на кон — възторжено заяви Ева-Лота. — Ще взема коня, с който разнасят хляба. Бъдете сигурни, че ще бъде чудесно!

Тя театрално раздаде няколко въздушни целувки на въображаемите зрители.

— Пред вас е царицата на цирка — Ева-Шарлота, не ме ли виждате?

Кале и Андерс следяха всяко нейно движение с обожание. Виждаха я, разбира се, дори чудесно!

Цирковите артисти се заеха за работа с огромно желание. Мястото, предложено от Ева-Лота, без съмнение бе най-подходящо. Сводът над пекарната, обърнат на юг, осигуряваше чудесен фон за представлението. Покритото с трева пространство отпред бе напълно достатъчно и за арената, и за публиката. Единственото, което им липсваше, бе платнище за завеса, която да се дръпне след началото. По-трудно бе да се измисли къде ще се преобличат артистите, но пъргавият ум на Ева-Лота бързо намери решение и на този въпрос. Над пекарната имаше таванско помещение. През широка порта под свода можеше да се стигне до тавана, без да се минава по стълбите.