Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— За нищо на света! — отсече Ейнар. — И тъй като тук е влажно и студено за моите стари кости, най-добре да се измъкваме на слънце. — Когато вече бяха навън и вратата се затвори с трясък зад тях, той додаде: — И да се разберем. На никого ни дума, че сме слизали долу!

— Защо? — попита Ева-Лота.

— Защото е държавна тайна, хубавице моя, и гледай да не го забравиш, инак пак ще те ощипя.

— Само посмей! — извиси глас момичето.

Навън ги посрещна зноят на деня, а слънцето едва не ги заслепи.

— Дали да не направя опит да ви се харесам? — подхвана чичо Ейнар. — Може би няма да е зле да ви поканя на сок и пасти в градината на градската сладкарница?

— Понякога не ти липсват хубави идеи, чичо — кимна Ева-Лота милостиво.

Настаниха се на маса до самата ограда между рекичката и градината. Оттам, без ставане от масата, можеше да се хвърлят трохи на дребничките костури във водата. Няколко високи липи хвърляха наоколо чудесна сянка. Когато чичо Ейнар поръча голяма чиния пасти и три бутилки сок, дори Кале реши, че от време на време би могъл да понесе присъствието му.

Чичо Ейнар се полюля на стола си, хвърли трохи на костурите и по едно време взе да барабани с пръсти по масата.

— Яжте колкото искате, но все пак побързайте! Не може да киснем тук цял ден.

„Странно, наистина, помисли си Кале. Изобщо не се задържа на едно място повече от пет минути.“

Все повече се убеждаваше, че чичо Ейнар е най-неспокойният човек, когото бе виждал. На Кале му се искаше да си седят тук чак до вечерта, да се наслаждават на сладкишите, на слънцето и музиката, на костурите. Направо не разбираше защо човек трябва да бърза да се раздели с всичко това.

Чичо Ейнар погледна часовника си.

— Вестниците от Стокхолм трябва да са пристигнали вече — нервно подхвърли той. — Кале, по-млад си и си по-бърз от мен. Я, моля те, изтичай и ми купи един.

„Какво се е захванал с мен?“, помисли си момчето.

— Андерс е още по-млад и по-бърз — уточни то.

— Така ли?

— Ами да. Роден е пет дни след мен, макар че съвсем не е толкова услужлив — поясни Кале и улови във въздуха монетата, която мъжът му подхвърли.

„Все едно, тъкмо и аз ще го попрегледам — помисли си момчето, след като взе вестника от будката. — Поне заглавията. И комиксите.“

Нищо ново. Пак обширни коментари за атомната бомба и за политика, което едва ли интересуваше някого. Сетне се зареждаха: „Автобус се блъсна във влак“, „Възрастен мъж грубо нападнат“, „Разбесняла се крава предизвиква паника“, „Крупна кражба на бижута“ и „Защо данъците са тъй високи?“. Нищо особено, заключи Кале.

Чичо Ейнар припряно грабна вестника. Разлисти бързо страниците му, докато стигна до онази с новините от страната. Нещо от написаното там така погълна вниманието му, че дори не чу въпроса на Ева-Лота дали може да си поръча още една паста.

Какво ли го прехласна толкова? Кале изгаряше от желание да надникне през рамото на мъжа, но не беше сигурен дали това няма да го разсърди. Чичо Ейнар прочете каквото го интересуваше и остави вестника. Дори не си направи труда да го вземе, когато си тръгнаха.

На Главната улица срещнаха полицая Бьорк, който правеше обичайната си обиколка.

— Здравейте, господин полицай! — провикна се Ева-Лота.

— Здравей — отвърна полицаят и й отдаде чест. — Както виждам, още не си тупнала отнякъде, не си се пребила.

— Още не — отговори момичето. — Но утре смятам да се покатеря на наблюдателната кула в парка, така че все още има шанс. Освен ако не ме свалиш, разбира се!

— Сигурно ще се наложи да опитам — рече полицаят и пак отдаде чест.

— Виждам, че си в доста добри отношения с полицаите — подхвърли след малко чичо Ейнар и подръпна ушенцето на племенницата си.

— Ох, не прави това! — изписка тя. — Нали е много мил?

— Кой? Аз ли?

— Не, глупчо — рече Ева-Лота. — Става дума за полицая Бьорк, разбира се.

Пред един магазин за железария чичо Ейнар се спря.

— Доскоро, деца — рече той. — Ще вляза тук за малко.

— Още по-добре — въздъхна Ева-Лота, когато се отдалечиха на достатъчно разстояние.

— Права си. Макар че ни почерпи, е досадно да виси непрестанно с нас — отбеляза Андерс.

Андерс и Ева-Лота застанаха на мостчето и започнаха състезание за далечно плюване в реката. Кале не взе участие. Неочаквано му хрумна да види какво си купува чичо Ейнар от магазина за железария. Нищо повече, само рутинна проверка, успокоително си рече той. Защото известно е, че можеш да научиш страшно много за един човек от това, какво го интересува в един такъв магазин.