Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Майка ти у вас ли си е, малка хитрушо? — попита чичо Ейнар.

— Да, ето я. — Ева-Лота посочи с пръст жената, която идеше през градината. Когато дойде по-близо, пролича, че има ясните и весело усмихнати сини очи като на Ева-Лота и същата руса коса.

— Дали ще имам късмет да ме познаят? — поклони се любезно чичо Ейнар.

— За бога, ти ли си Ейнар? Колко отдавна не съм те виждала. Кой вятър те довя насам? — Очите на госпожа Лизандър насмалко щяха да изхвръкнат от изненада.

— Пристигам направо от Луната, за да поразвеселя затънтеното ви градче.

— Това за Луната не е вярно — възмутено се намеси Ева-Лота. — Той пристигна с влака в седем.

— Открай време обича тази шега — поясни майка й. — Но защо поне не се обади?

— Скъпа ми братовчедке, никога не се обаждай, щом можеш да предадеш съобщението лично — това е моят девиз. Знаеш, че съм от хората, които вършат всичко спонтанно. Неочаквано ми хрумна, че няма да е зле, ако си взема малко отпуск, и се сетих, че имам необикновено красива братовчедка в едно китно градче. Ще ме приемеш ли като гост?

Очевидно госпожа Лизандър премисли бързо ситуацията. Никак не беше лесно да приемеш някого на гости без почти никакво предизвестие. Е, няма как, ще го настанят в таванската стая.

— Какво чудно хубаво момиченце имаш. — Чичо Ейнар щипна Ева-Лота по бузата.

— Ей, я стига! — възнегодува момичето. — Заболя ме!

— Това беше и целта — отговори чичо Ейнар.

— Ти, разбира се, си добре дошъл у дома — обади се госпожа Лизандър. — За колко дни си в отпуска?

— Трудно ми е да кажа точно. Честно казано, възнамерявах да напусна работа. Смятам да замина да поработя в чужбина. Няма бъдеще в тази страна. Тук всичко е толкова закостеняло. Изобщо не можеш да се развиваш.

— Напротив — разпали се Ева-Лота. — Няма по-хубава страна от нашата!

— Ама ти наистина си пораснала! — Мъжът избухна в нещо подобно на смях, което много напомняше кудкудякане.

Това вече никак не се хареса на Ева-Лота.

— Момчетата ще ти помогнат да отнесеш багажа си у дома — обади се госпожа Лизандър и кимна към куфара.

— Не! Благодаря! Сам ще си го взема — отвърна чичо Ейнар.

Същата вечер един комар ухапа Кале по челото и го сепна от сън. След като така и така вече беше буден, той си помисли, че няма да е зле, ако проучи положението навън и дали някой престъпник или бандит не е решил да използва тъкмо тази нощ, за да осъществи пъкления си план. Момчето надникна през прозореца към Главната улица. Всичко бе тихо и спокойно. Сетне надзърна иззад пердето на прозореца с изглед към градината на хлебаря. Ясно различи очертанията на заспалата къща, заобиколена с отрупани в цвят ябълкови дървета. Светеше само в таванската стая. Тъмният силует на мъж се открояваше зад спуснатия транспарант.

— Чичо Ейнар! — прошепна тихо Кале. — Ама че тип!

Тъмната фигура крачеше напред-назад, без да спира. Доста неспокоен човек се оказа този чичо Ейнар.

Защо ли тъпче така припряно, помисли си момчето, след което се метна обратно в леглото си.

В понеделник сутрин още около осем Кале чу рязкото изсвирване на Андерс под прозореца. Това бе тайният сигнал на момчетата и Ева-Лота.

Кале светкавично се облече. Настъпваше нов прекрасен ден от ваканцията — без тревоги, без училище, без никакви други задължения, освен да се поливат ягодите и да се бди за появата на възможни убийци в околността, но и двете не бяха проблем за него.

Времето беше чудесно. Кале погълна набързо чашата мляко и сандвича, след което хукна навън, преди майка му да успее да изреди поне половината от нейните „недей да“, които смяташе да му сервира със закуската.

Сега оставаше само да измъкнат Ева-Лота. По незнайни причини нито Кале, нито Андерс считаха за подходящо да идат и направо да я поканят да излезе с тях. Усещаха, че има нещо не съвсем редно в желанието им да си играят с момиче. Но не можеха инак. Щом Ева-Лота беше с тях, всичко ставаше много по-весело. Нещо повече, тя първа се впускаше във всяка лудория. Беше смела и пъргава като момче. По време на ремонта на водната кула се изкатери по дървеното скеле наравно с Кале и Андерс. А когато полицаят Бьорк ги съзря и им нареди веднага да слязат оттам, тя се настани още по-добре на една от напречните дъски на височина, от която всекиму би се завил свят, и го подкани през смях:

— Хайде, ела сам да ни смъкнеш оттук!

Очевидно и през ум не й минаваше, че той ще дръзне да се качи. Ала Бьорк бе най-добрият атлет в спортния клуб на града и за нула време се озова горе.