Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Е, хайде, стига — меко ги прекъсна той. — Истинските детективи винаги успяват да се доберат до същността на нещата. И Шерлок Холмс ги е изпипвал.

Момчето извади бележника от джоба си. Под „Особено подозрителни обстоятелства“ той добави: „Нощни посещения в разрушения замък. Изпуска перли“.

Препрочете с огромно задоволство всичко онова, което бе написал за чичо Ейнар. Сега оставаше да свърши още нещо — да вземе отпечатъците от пръстите му!

Цяла сутрин се бе опитвал безуспешно. Суетеше се около жертвата си в продължение на повече от час, пробутваше му тампона си с мастило с надеждата, че мъжът ще опре палеца си на подходящото място. Но колкото и странно да бе, чичо Ейнар не се хвана в капана му.

— Печен престъпник! — изръмжа Кале. Очевидно се налагаше да прибегне до упояване с хлороформ и да вземе отпечатъците, докато оня е в несвяст.

— Значи си тук, Кале, глупако! А представлението започва след четвърт час!

Надвесен през оградата, Андерс мяташе гневни погледи към удобно излегналия се на тревата свой приятел. Кале рипна веднага. Не беше лесно да си хем детектив, хем цирков артист. Промуши се през отвора в оградата и догони Андерс.

— Има ли хора? — попита той задъхан.

— Да — троснато отвърна Андерс. — Местата се запълниха до едно.

— Значи сме направо богати.

— Осемдесет и пет. Но по-добре да беше помогнал на Ева-Лота при продажбата на билетите, наместо да лежиш на тревата като някой паша.

Момчетата се спуснаха нагоре към тавана на пекарната. Завариха Ева-Лота да наднича през процеп в платнището.

— Пълно е — прошепна тя.

Кале пристъпи зад нея и също погледна. Всички съседски деца бяха пристигнали, имаше дори и дошли от близките улици. На първия ред се бе разположил чичо Ейнар. От двете му страни седяха пекарят и съпругата му. На пейката зад тях Кале зърна собствените си майка и баща.

— Цялата треперя — жално продума Ева-Лота. — Ще трябва да внимавате да не се изтърся на главите ви при акробатичното упражнение. А и конят е май в лошо настроение. Имам чувството, че моят номер няма да се получи.

— А, не ни занасяй! — ядоса се Андерс.

— Време е да започвате — провикна се нетърпеливо чичо Ейнар.

— Ние ще кажем кога ще започнем, а не той — заяви директорът на цирка на своите асистенти.

Все пак той нахлупи цилиндъра си — всъщност цилиндъра на пекаря Лизандър — отвори завесата и се спусна, уловен здраво за въжето. Щом той стъпи на арената, Ева-Лота наду тромпета. Публиката избухна в ръкопляскания. Междувременно Кале вече бе слязъл долу и водеше коня, дотогава завързан за едно дърво. Пред очите на приятно изненаданите посетители той помъкна животното между пейките към арената. Директорът на цирка направи поклон с шапка в ръка, след което свали камшика от стената на пекарната. Чу се мощно изплющяване и всички присъстващи, включително и директорът, очакваха, че конят ще затича в кръг по края на арената. Животното обаче бе решило друго. То стоеше пред публиката и безгрижно я наблюдаваше. Директорът на цирка изплющя втори път с камшика и изсъска на коня:

— Хайде, тръгвай, че лошо ти се пише!

При тези думи добичето кротко сведе глава и захрупа няколкото стръкчета трева, които се подаваха между дървените стружки по арената. Откъм таванското помещение на пекарната се разнесе трудно сдържан кикот. Това бе царицата на цирка, която очевидно добре се забавляваше, докато чакаше подходящ момент за своето появяване. Част от публиката, особено чичо Ейнар и майката на Ева-Лота, също се бе поразвеселила. В този миг се намеси Кале. Без много да му мисли, той пристъпи до коня, улови го за юздата и го поведе към определеното място. Ева-Лота вече се бе хванала за въжето и се готвеше да се спусне, за да го яхне. Сякаш пробудил се от сън, конят подскочи и вдигна предните си крака в поза, на която би завидял всеки уважаващ себе си цирков кон. Лошото бе, че тъкмо в този момент Ева-Лота вече се спускаше по въжето и се оказа, че няма кон, който да яхне. Тя увисна и отчаяно размаха крака, докато Андерс и Кале с общи усилия успяха да изтикат животното до нея. Царицата на цирка го яхна елегантно и раздаде няколко целувки на публиката, мъчейки се да се държи така, сякаш висенето на въже е най-естественият начин за появата на една ефектна ездачка. Андерс размаха камшика и конят кротко се понесе в кръг по арената. Ева-Лота го подкани с пети да побърза, но усилията й не дадоха никакъв резултат.

— Подлец! — изсъска тя.