Астрид Линдгрен - Кале Детектива

Този кон очевидно не разбираше от дума. Идеята бе да препуска в кръг по арената, за да не може публиката да разбере, че акробатиката на Ева-Лота е доста простичка. Но поради неговия мързел и очевидно нежелание за сътрудничество, номерът стана съвсем елементарен.

— И всичко това за благодарност, че цяла година го храниш с най-добрия овес — горчиво прошепна Ева-Лота.

Най-накрая директорът се принуди да плесне с камшика под самия нос на ленивия участник в представлението и в резултат конят уплашено вдигна предните си крака, което доведе до доста драматичен край на първия номер.

— Ако и следващият номер се провали, май ще трябва да им връщаме парите — отбеляза Андерс, когато се събраха за миг на тавана на пекарната. — Като си помисля само, че цирковият ни кон си хапна трева на арената… върхът ще бъде, ако стъпвайки най-отгоре на живата ни пирамида, Ева-Лота захапе някоя кифла!

Ева-Лота, разбира се, не направи такова нещо и Тримата юнаци бяха изпратени с бурни аплодисменти. Чичо Ейнар откърши клонче бял люляк и с дълбок поклон го поднесе на племенницата си. Останалата част от програмата не беше на такова високо ниво, но представянето на клоуните бе посрещнато с горещо одобрение, а също и песента на Ева-Лота. Трябва да признаем, че в цирковете рядко има певци, но в случая това се оказа чудесен завършек на програмата. Още повече че песента бе съчинена от самата Ева-Лота и в нея се разказваше най-вече за чичо Ейнар.

— Ева-Лота не бива да говориш тъй жлъчно за възрастни хора — укори я майка й по-късно.

— Напротив, бива, щом се отнася до чичо Ейнар — отвърна момичето.

След представлението госпожа Лизандър поднесе кафе в беседката. Бащите Бломквист и Лизандър често сядаха вечер там, за да побистрят политиката. Понякога си разказваха разни истории и тогава Ева-Лота, Кале и Андерс се присламчваха към тях, за да ги послушат.

— Гледай ти! — възкликна пекарят. — Просто не вярвам на очите си: всички чашки за кафе са с дръжки. Какво ли значи това? Дали пък не наближава краят на света? Как да си го обясня, скъпа моя Миа? — обърна се той към жена си. — Сигурно днес си била толкова заета, че не си имала време да счупиш някоя и друга дръжка?

Госпожа Лизандър само се засмя в отговор и предложи парче торта на господин Бломквист. Пекарят настани закръгленото си туловище на градински стол и отправи въпросителен поглед към братовчеда на своята съпруга.

— Ейнар, не ти ли е скучно така: по цял ден да не правиш нищо? — попита го той.

— Не се оплаквам — отвърна Ейнар. — Поминувам и без да работя. Единственото, което бих желал, е да имам по-добър сън.

— Мога да ти дам приспивателно — с готовност откликна братовчедка му. — Останаха ми няколко хапчета от онзи път, когато ужасно ме болеше ръката.

— Дали пък малко труд няма да му подейства по-добре от приспивателно? — обади се пекарят. — Я утре стани в четири сутринта, за да ми помогнеш да изпечем хляба, и ще видиш какъв здрав сън ще имаш после през нощта.

— Много ти благодаря, но предпочитам хапчетата — отговори чичо Ейнар.

Великият детектив Бломквист, който седеше до майка си край отсрещната страна на масата, се замисли. Едно твърде важно условие, за да заспиш, е да си бъдеш в леглото. Как може да се надяваш на хубав сън, щом по цяла нощ се шляеш навън. Но ако човек глътне някое хапче, може и наистина да заспи.

Андерс и Ева-Лота бяха приключили с пиенето на кафе. Настаниха се на моравата край беседката и духаха през сламки, извънредно доволни, че така издават извънредно неприятни звуци. Кале се канеше да се присъедини към тях, убеден, че ще ги надвие по дразнещ ефект от такова занимание, но внезапно го осени едно хрумване. Блестящо и направо гениално, достойно за велик детектив, какъвто той несъмнено беше.

Кимна утвърдително на собственото си предположение.

— Да, точно така трябва да е станало.

Втурна се поривисто към моравата, скубна едно тревно стръкче и нададе пронизителен тържествуващ звук. Като фанфар.

Разбира се, че риск имаше, но може ли един детектив да не рискува? Ако иска да си живурка спокойно, най-добре да продава или сладолед с количка, или нещо друго и да забрави за своето поприще. Кале нави будилника за два през нощта. Този час му се струваше напълно подходящ. Колко ли трябва да се чака, докато подейства приспивателното? Кале нямаше представа. При всяко положение чичо Ейнар дотогава би трябвало да е захъркал в непробуден сън. Момчето не се съмняваше, че ще е така. И това щеше да му помогне да осъществи своя план. Сега, когато бе открил наистина подозрителен тип, просто нямаше право да изпусне възможността да снеме отпечатъци от пръстите му. Описание, бенки, белези и прочие бе полезно да се имат, но истинските отпечатъци бяха най-важното.