Астрид Линдгрен - Кале Детектива

„Има револвер, написа той, спи с него под възглавницата си.“

По това време на годината семейство Лизандър закусваше навън, на терасата. Тъкмо ядяха овесената каша, когато Кале и Андерс се появиха наблизо, опитвайки се да привлекат вниманието на Ева-Лота. Кале изгаряше от желание да разбере дали чичо Ейнар ще отвори дума за среднощното му посещение, но оня си лапаше кашата сякаш нищо не се бе случило.

— Ох, Ейнар! — възкликна внезапно госпожа Лизандър. — Страшно се извинявам, че снощи забравих да ти дам приспивателно.

— Всяко нещо е най-приятно с приготовленията за него — заяви най-неочаквано Андерс на следващия ден. Самото представление беше доста вълнуващо и забавно за повечето зрители, но онова, за което момчето си спомняше с най-хубаво чувство, бяха първите репетиции за него и дните на подготовката му.

Доскорошните циркови артисти сега се размотаваха насам-натам и не знаеха с какво да се захванат. Единствено Кале не скучаеше. Професията на детектив придаваше смисъл на дните и дори на нощите му. Разследванията, които доскоро бяха разследвания изобщо, сега вече бяха насочени към един-единствен обект — чичо Ейнар. Андерс и Ева-Лота често повтаряха, че горят от нетърпение той да си замине, ала Кале се боеше тъкмо от това, че ще дойде ден, в който неговият престъпник ще си събере багажа и ще го остави без Загадъчна Личност, превзела изцяло мислите му. Още по-неприятно щеше да е, ако чичо Ейнар си тръгнеше, без Кале да е разбрал какви шашми прави. А в това, че е мошеник, момчето изобщо не се съмняваше. Вярно, всички хора, които досега той бе обявявал за престъпници, се оказваха напълно почтени граждани или поне не се намираха доказателства за някакви нарушения на закона от тяхна страна, но този път момчето изобщо не се колебаеше в предположенията си.

— Толкова улики има, другояче не би могло и да бъде — опитваше се то да си вдъхне кураж, когато го обземаха съмнения, че не е изключено и да греши.

Ала на Андерс и Ева-Лота, които пет пари не даваха за борбата с престъпността, бе извънредно трудно да запълнят с нещо дните си. За щастие, въпреки подписания договор за мир между бандата на Сикстен, синът на пощаджията, и бандата на Андерс, един ден Сикстен викна след Андерс „женчо“, защото го видя да минава по улицата в компанията на Ева-Лота. На Сикстен сигурно също му беше скучно и тъкмо заради това той изрови томахавката на войната.

Андерс замръзна на мястото си. Ева-Лота — също.

— Я повтори! — рече Андерс.

— Женчо! — изстреля в упор Сикстен.

— Аха! Мислех, че не съм чул добре. Не ми се щеше да те правя на кайма в тази жега.

— О, не се притеснявай! Ще ти донеса лед, да си охладиш челцето, ако си още жив.

— Ще се срещнем тази вечер в Прерията — отсече Андерс. — Иди си вкъщи и подготви майка си колкото можеш по-внимателно.

След това се разделиха. Андерс и Ева-Лота се прибраха в превъзходно настроение и започнаха да търсят Кале, за да му съобщят новината. Отваряше се възможност за война между двете банди, което значително щеше да разнообрази летните дни.

Кале бе страшно ангажиран да следи чичо Ейнар през процепа в оградата и крачеше нагоре-надолу от своята страна зад нея като неспокоен дух. Никак не му се искаше да го безпокоят точно сега. И въпреки това не успя да сдържи радостта си при вестта, че бойната томахавка е изровена. Тримата веднага се настаниха в беседката на Ева-Лота, за да обсъдят подробно въпроса. В този миг отнякъде изникна чичо Ейнар.

— Никой не иска да си играе с мен — оплака се той шумно. — Какво всъщност става тук?

— Ще се бием! — заяви Ева-Лота. — Андерс ще се бие със Сикстен.

— А кой е Сикстен?

— Едно от най-силните момчета в града — обади се Кале. — Сигурно е, че Андерс ще бъде напердашен.

— Така си е. И аз съм сигурен — ведро се съгласи Андерс.

— Да дойда ли да ви помогна?

Трите деца се вторачиха в него с широко отворени очи. Наистина ли си въобразяваше, че някакъв там възрастен може да се меси в техните битки? И да развали цялото удоволствие?

— Хайде, Андерс, казвай! Да идвам ли?

— Не, разбира се — троснато рече момчето, на което никак не му бе приятно да отговаря на тъпи въпроси. — Няма да е честно.

— Е, тогава наистина ще е май по-добре да не се бъркам — призна чичо Ейнар леко смутен. — И въпреки всичко си мисля, че би било целесъобразно. Ти вероятно не знаеш значението на тази дума. Когато пораснеш ще го разбереш.

— Надявам се, че няма да му се наложи да учи подобни тъпотии — прекъсна го Ева-Лота.