Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Зависи. Няколко дни, предполагам.

Администраторът им подаде книгата на хотела, за да впишат в нея имената си. В това време Кале купи своя вестник. Момчето бе обхванато от невероятна и страшна възбуда.

— Напипах гореща следа, сигурен съм — прошепна си то. Немислимо бе да се прибира у дома точно сега, преди да е открило нещо повече за онези двамата, които питаха за чичо Ейнар. И макар да знаеше, че служителят на хотела щеше да се стъписа от подобно нахалство, Кале се разположи в едно от кожените кресла във фоайето и разгърна вестника. Нищо друго не успя да измисли. Просто се направи на тежък бизнесмен и само искрено се молеше никой да не го изхвърли навън. За щастие телефонът звънеше непрекъснато и администраторът си имаше достатъчно работа, за да обръща внимание на дръзкото поведение на някакво хлапе.

Кале проби с показалец две дупки във вестника и веднага си помисли, че ще трябва да скалъпи някаква лъжа за пред майка си, та да й обясни как е било повредено нейното вечерно четиво. След малко се впусна в догадки относно самоличността на онези двамата. Детективи? Те често се движеха по двойки, поне така ги показваха във филмите.

Какво ли би станало, ако се приближи до тях и ги поздрави с думите: „Добър вечер, колеги“. Щеше да е страшно глупаво, да не кажем идиотско. Никога не изпреварвай събитията!

Всемогъщи боже, как понякога му работеше късметът! Ето ти ги и непознатите, които потърсиха къде да седнат и най-накрая се настаниха в две кресла право срещу него. Нищо не пречеше да ги наблюдава през дупките във вестника.

„Аналитично описание“, напомни си великият детектив. Обикновена рутинна работа! Първият — леле, истинско престъпление е да имаш такова лице! Кале не помнеше да е виждал нещо толкова отблъскващо. Сигурно „Службата за естетическо поддържане“ на града би била готова да отдели почти целия свой бюджет, за да го отърве от това грозило. Трудно бе да се определи какво го правеше толкова отблъскващо — ниското чело, прекалено близко разположените очи, изгърбеният нос или устата, изкривена в ко̀са, неприятна усмивка.

— Ако този тип не е престъпник, аз съм архангел Михаил — рече си Кале.

С изключение на невероятната, почти болезнена бледност на другия, в лицето му нямаше нищо чак толкова забележително. Сравнително нисък и светлокос, той безспир се оглеждаше наоколо с безцветните си сини очи.

Кале се взираше така упорито в двамината, че погледът му сякаш изскачаше през дупките на вестника. Целият се бе превърнал в слух. Онези отсреща разговаряха тихо и спокойно, ала за съжаление Кале не можеше да долови кой знае какво от думите им. Неочаквано бледият повиши тон.

— Изобщо не се съмнявам в това. В този град е. Видях писмото до Лола с очите си. На печата ясно личеше: „Лилшьопинуг“.

Писмото до Лола ли? Лола Хелберг, разбира се!

— Мозъчните ми клетки започват да се размърдват — почти на глас промълви Кале, който щеше да се пръсне от самодоволство. Лично бе пуснал в пощенската кутия писмото до тази дама, която и да беше тя. Името й надлежно бе записано в тефтера му.

Напразно Кале правеше всичко възможно, за да схване за какво си говорят двамата отсреща. Скоро администраторът на хотела дойде, за да им съобщи, че стаята им е готова. Гадният и Бледият станаха от местата си и се отдалечиха. Малко след това и Кале реши да си върви. Минавайки покрай рецепцията забеляза, че служителят е отишъл някъде и в момента до книгата за регистрация в хотела няма никой. Без да се замисли, момчето отгърна тежките й корици и погледна последните два реда. Гадният пръв бе записал името си, това Кале добре бе запомнил. Туре Крук, Стокхолм. А името на Бледия се оказа Ивар Редиг, пак от Стокхолм.

Извади бележника си и старателно вписа имената на двамата непознати и техните описания. Разгърна и страницата, посветена на чичо Ейнар, където добави: „Вероятно се представя и като Бране“. После сгъна вестника, пъхна го под мишница и се отправи за дома, свирукайки си весело.

Оставаше му да свърши още само едно нещо — да провери колата. Сигурно беше тяхна. В града нямаше чак толкова много автомобили със стокхолмска регистрация. Ако бяха пристигнали с влака в седем, щяха да поискат стая в хотела преди няколко часа. Кале си записа номера, както и другите отличителни белези на возилото. След това огледа внимателно гумите. С изключение на задната дясна, останалите бяха доста протрити. Задната дясна обаче бе нова-новеничка, шведско производство. Кале на бърза ръка начерта релефа й.