Астрид Линдгрен - Кале Детектива

Чичо Ейнар им обърна гръб и си тръгна.

— Да пукна, ако не го вбесих — обади се след малко момичето.

— Възрастните са странни, но този наистина бие всички по точки — въздъхна Андерс. — От ден на ден става все по-досаден.

„Ех, да знаеше само…“, помисли си Кале.

Прерията беше просторно игрище на края на града, обрасло с храсталаци — запазена територия на местните младежи. Тук те живееха по време на Златната треска в Аляска, мускетари се дуелираха на живот и смърт, палеха лагерни огньове сред чукарите на Скалистите планини, стреляха по африкански лъвове, благородни рицари препускаха на пламенни жребци, страховити чикагски гангстери безмилостно натискаха спусъците на автоматите си — всичко зависеше от това какъв филм даваха в момента в местното кино. През лятото то бе затворено, но това не значи, че дечурлигата не знаеха какво да правят. Все възникваше по някой личен спор, чието разрешаване изискваше ръкопашен бой, а тук можеха да се разгръщат и мирновременни игри.

Андерс, Кале и Ева-Лота се отправиха към Прерията, обзети от напрегнато очакване. Сикстен и цялата му банда, тоест Венка и Йонте, вече бяха там.

— Ето един, който ще види как кръвта изтича от сърцето му — провикна се Сикстен и размаха яростно юмруци.

— Кои са ти секунданти? — попита Андерс, без да обръща внимание на заплахите. Въпросът му бе напълно формален, защото чудесно ги знаеше.

— Йонте и Венка!

— Ето, тези тук са моите. — Андерс посочи Кале и Ева-Лота.

— Какво оръжие ще избереш? — зададе той следващия въпрос съгласно правилата. Всички знаеха, че няма никакви други оръжия освен юмруците, но процедурата беше задължителна.

— Боксьорски ръкавици — отвърна без колебание Андерс, както впрочем и се очакваше от него.

И схватката започна. Четиримата секунданти, застанали на предвиденото от правилата разстояние, следяха действието с такова напрежение, че от челата им обилно се лееше пот. От момчетата, които се биеха, личаха само ръце, крака и разрошени глави. Сикстен бе по-силният, но Андерс бе бърз и гъвкав като катерица. Още в самото начало той успя да насини на няколко места своя противник, като това обаче го ожесточи още повече. Положението на Андерс никак не изглеждаше добро. Ева-Лота прехапа устни. Кале крадешком й хвърли поглед. Колко би искал да можеше да се бие за нея. Ала за зла врага, Андерс бе този, когото бяха нарекли „женчо“.

— Ура за Андерс! — провикна се от все сърце Ева-Лота.

В резултат Андерс също се настърви и обсипа своя противник с множество бързи удари, като го принуди да отстъпи. Съгласно правилата подобна схватка не можеше да продължи повече от десет минути. Кале наблюдаваше с часовник в ръка. Двамата, които се биеха, знаеха, че времето им е ограничено и правеха всичко възможно, за да го използват изцяло.

В този миг Венка извика:

— Край!

Сикстен и Андерс с огромно усилие се овладяха и прекратиха схватката.

— Равен резултат — обяви важно Венка.

Сикстен и Андерс си стиснаха ръце.

— Обидата е изличена — рече Андерс. — Но утре смятам аз да те обидя, така че ще продължим.

Сикстен кимна в знак на съгласие.

— Това означава война между Бялата и Червената роза.

Сикстен и Андерс се бяха вдъхновили от историята на Англия при наименованието на своите банди.

— Да, война между Бялата и Червената роза! Нека хиляди и хиляди храбреци паднат в битките и бъдат погълнати от нощта на смъртта — заключи Андерс с израз, също заимстван от учебника по история. Сторил му се беше много красив и най-вече подходящ за приключването на една схватка в Прерията.

Воините на Бялата роза — Андерс, Кале и Ева-Лота, стиснаха ръцете на тези на Червената роза — Сикстен, Бенка и Йонте. После се разделиха.

Странно бе, че Сикстен, уж убеден, че има пълното право да нарече Андерс „женчо“, само загдето го е видял да върви по улицата с Ева-Лота, нямаше нищо против да я счита за равноправен противник и представител на Бялата роза.

Трите „бели рози“ си тръгнаха към къщи. Кале бързаше най-много, обзет от безпокойство, че вече няколко часа не знае какви ги върши чичо Ейнар.

От носа на Андерс капеше кръв. Сикстен се бе заклел, че ще го накара да види как кръвта изтича от сърцето му. Не се стигна чак дотам.

— Ти се би много добре — отбеляза Ева-Лота с възхищение.

— Нищо особено — скромно сведе очи Андерс и се загледа в петната кръв по ризата си. Щяха да му трият сол на главата у дома. Най-добре да се прибира час по-скоро. — Ще се видим утре — махна им той и хукна към къщи.