Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Единият е блед, другият е гаден и страховит, а третият е чичо Ейнар. Бледият всъщност е по-страшен от страшния, пък и чичо Ейнар е достатъчно страшен.

Инспекторът взе да се обърква.

— Бледният се нарича Ивар Редиг, но истинското му име е Артур, на грозния му викат Еди, но името му е Туре Крук, а чичо Ейнар е ту Бране, ту Линдерберг и държи пистолет под възглавницата си, докато спи. Той зарови бижутата в подземието на разрушения замък под стъпалата и когато взех отпечатък от палеца му, саксията падна и се разби на плочите, добре че не уби никого. Тогава той насочи пистолета си към мен, а после се скрих горе в яворовото дърво и чух как Еди и Редиг го заплашваха, че ще го пречукат. После го завързаха в подземието на замъка, защото сглупил да ги заведе там, въпреки че бижутата вече ги нямаше — бяхме ги скрили на тавана на пекарната, но сега те отново си ги взеха. Заключиха ни в подземието, леле колко тъмни коридори има там, но ние се измъкнахме и ето вече знаете всичко, а тази кола не може ли да се движи малко по-бързо?

Инспекторът май нищо не разбра, но си каза, че по-късно ще имат достатъчно време, за да научи подробностите. Той погледна към таблото и видя, че колата се движи вече със сто и осемдесет километра в час и не се реши да натиска повече газта, въпреки възраженията на Кале.

— Тук пътят се разклонява, инспекторе — обади се сержантът. — По кой път да поема? — Сержантът натисна спирачките и те изсвириха.

Андерс, Кале и Ева-Лота усилено гризяха ноктите си от притеснение.

— Бьорк — обърна се инспекторът към полицая. — Вие познавате пътищата в околността, по кой смятате, че трябва да продължим?

— Трудно ми е да кажа. И двата водят към магистралата.

— Един момент — обади се Кале. Извади бележника от джоба си, излезе от колата и приближи към лявото разклонение.

— Минали са оттук — отсече момчето.

Бьорк и инспекторът се присъединиха към него.

— Как разбра? — попита инспекторът.

— Задното дясно колело на колата им има нова гума и аз си начертах релефа й. Вижте! — Кале посочи следата в прахта. — Същото е!

— Ама и теб си те бива! — рече инспекторът и се върна в колата.

— Най-обикновена рутинна мярка! — отвърна Карл Бломквист, Великият детектив, но се сети, че предпочита да си бъде само Кале. — Случайно си спомних — скромно додаде той.

Пак потеглиха и се понесоха със скорост, която спокойно би могла да се окачестви като самоубийствена. Всички мълчаха, взирайки се до болка в пътя напред. Но не виждаха нищо. Колата взе поредния завой.

— Ето ги. — Бьорк посочи напред. — На около стотина метра пред нас има кола.

— Същата е — обади се Кале. — И номерът е отдясно.

Сержант Сантесон бе натиснал газта докрай, но и волвото се носеше бързо, така че разстоянието не се стопяваше. Някой подаде глава през прозореца на задната врата. Очевидно бандитите бяха забелязали, че ги следят.

— Много скоро ще припадна — предупреди Ева-Лота. — А никога досега не съм припадала.

Двеста километра в час! Постепенно полицейската кола започна да скъсява разстоянието.

— Деца, лягайте долу — извика инспекторът. — Готвят се да стрелят. — Той натика децата долу на пода. И тъкмо навреме. Един куршум мина през предното стъкло.

— Бьорк, твоето място е по-добро. Вземи пистолета ми и открий огън. — Инспекторът подаде оръжието си на своя колега на предната седалка.

— Стрелят! Мизерници! — шепнеше Кале. — Как смеят!

Бьорк подаде ръката си през прозореца. Той бе не само чудесен атлет, но и страхотен стрелец. Прицели се внимателно в задната дясна гума на волвото, което вече бе на не повече от трийсет метра от тях. Натисна спусъка и подир минута волвото вече кривеше по пътя, след малко спря в канавката.

— Бързо, преди да са успели да излязат от колата — нареди инспекторът. — Деца, вие оставате по местата си!

След секунди полицаите бяха заобиколили волвото.

Нищо повече не можеше да задържи Кале на пода на колата. Трябваше да погледне.

— Бьорк и полицаят, който шофираше, са насочили пистолети към тях — докладваше той на Андерс и Ева-Лота. — А дебеличкият инспектор отваря вратата! Божичко, ама те се бият! Редиг е извадил пистолета си! Бам! Какъв му тресна Бьорк. Изпусна го. Чувате ли бе? Ох, ох! Чичо Ейнар само се бие, защото няма пистолет, но край! Щракнаха му белезниците. Ето, и на Редиг. А къде е Еди? Не го виждам. О, измъкват го. Трябва да е припаднал. Господи, какво вълнение! А сега…

— Млъкни де! — прекъсна го Андерс. — И ние имаме очи.