Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Ева-Лота ли търсиш? — попита той след известно мълчание.

— Да — отвърна момчето. — Знаете ли къде е?

— Нямам представа — отвърна чичо Ейнар.

— Аха! — лаконично рече Сикстен и се спусна по въжето.

На чичо Ейнар видимо му стана приятно от това, което видя.

Сикстен се залови да се катери нагоре по въжето.

— Пак ли ще се качваш? — попита чичо Ейнар.

— Да. — Момчето вече чевръсто се катереше по въжето. Очевидно бе отличник в училище по физкултура.

— Какво правиш тук? — попита чичо Ейнар.

— Чакам Ева-Лота — небрежно отговори Сикстен.

Известно време чичо Ейнар крачи напред-назад. Внезапно сякаш се сети нещо и се провикна нагоре към таванското помещение:

— Знаеш ли, спомних си, че говориха с момчетата да идат днес на пикник. Няма да си дойдат преди вечерта.

— Така ли? — Сикстен за пореден път се спусна надолу по въжето. На чичо Ейнар отново му стана приятно.

Сикстен очевидно се канеше пак да се покатери нагоре.

— Ти не чу ли какво казах? — Чичо Ейнар започваше да става нетърпелив. — Ева-Лота няма да е тук целия ден.

— Аха — измънка момчето. — Много неприятно.

— Какво ще правиш там горе? — провикна се чичо Ейнар.

— Ще гледам списания. За Мандрейк 3.

Сега вече на чичо Ейнар му стана много неприятно. Известно време крачи нервно напред-назад.

— Ей, ти там горе — провикна се той по едно време. — Искаш ли да спечелиш малко пари?

— Разбира се! Как? — Сикстен бе подал глава навън.

— Изтичай до магазина за цигари и ми купи кутия „Лъки Страйк“.

— Готово! — Момчето тутакси се спусна по въжето.

Чичо Ейнар му даде една крона и Сикстен хукна към магазина. Сега мъжът имаше ужасно доволен вид.

В този миг Венка подаде глава през капандурата — чудесна муцунка с леко къдрава коса и нос като копче. Нима такава главичка може да предизвика дълги и люти ругатни? Чичо Ейнар обаче наистина бе дал воля на широките си познания в тази област.

Когато Сикстен се върна, в едната си ръка държеше голяма кесия. Подаде цигарите на чичо Ейнар и се провикна към другите Червени рози:

— Вижте, купих четвърт килограм кифли от бащата на Ева-Лота. Този човек не се стиска — ще имаме храна до края на деня, така че не се налага и да си ходим до вкъщи.

Чичо Ейнар тегли още една поредица от своите ругатни под нос и се отдалечи.

Червените рози четоха за Мандрейк, после играха пинг-понг, после похапнаха, после се спускаха по въжето. Това че Белите рози не идваха, май нямаше никакво значение за тях.

— Мислите ли, че този тип е с всичкия си? — попита Сикстен, когато чичо Ейнар взе да обикаля пекарната за четвърти път. — Какво се усуква като кокошка, която търси къде да снесе? Не може ли да си намери някаква полезна работа?

Часовете се нижеха един след друг. Червените рози продължаваха да играят пинг-понг, да четат за Мандрейк и да хрускат кифлички, без да ги е грижа, че Белите рози така и не се появяват.

Тъмнина, направо пълен мрак, обгръщаше децата от всички страни. Тук-там през процепите се процеждаха слънчеви лъчи. За щастие фенерчето все още светеше и това бе най-важното. Напредваха доста трудно. Често на пътя им се изпречваха големи камъни, край тях бе мокро и хлъзгаво. Тръпки ги побиваха като си представеха, че може да прекарат нощта, или още много нощи тук…

Андерс, Кале и Ева-Лота здраво се държаха за ръце. Кале шареше с фенерчето по влажните стени.

— Помислих си за всички онези нещастници, които някога са били затваряни тук — обади се Ева-Лота. — Чезнели в подземието с години.

— Поне са ги хранели — изломоти Андерс. Една малка кифла не може да те засити за дълго. По това време у тях обикновено вечеряха! — Тази вечер ще има кюфтета — въздъхна той.

Кале мълчеше. Толкова го беше яд, че изобщо се е заловил с тази детективска история! Можеха сега да си седят горе в тавана на пекарната и да кроят планове за Войната между розите, да яхат велосипеди, да плуват, да си хапват кюфтета и какво ли не още. Наместо това се влачеха тук в тъмнината и влагата, без дори да смееха да мислят за онова, което застрашаваше да им се случи.

— Със същия успех можем да тръгнем в обратна посока — обади се Ева-Лота. — Видяхме каквото имаше за виждане и навсякъде е същото. Еднакво тъмно и ужасяващо.

— Нека стигнем само до края на този коридор — рече Андерс. — След това ще се върнем.

Ева-Лота не беше права. В дъното коридорът завършваше със стълба. А всяка стълба води за някъде и е връзка с горния свят. Стъпалата бяха тесни, малки, порутени и извиваха стръмно нагоре. Кале, Андерс и Ева-Лота не вярваха на очите си. Кале прокара лъча на фенерчето нагоре. Втурнаха се презглава по стълбата, над която обаче бяха заковани дъски, та никой да не може да слезе по тях, но да не може и да излезе. На Кале страшно му се дощя да промуши глава между дъските.