Астрид Линдгрен - Кале Детектива

Андерс се почеса зад ухото.

— Не може ли да ги примамим в някакъв капан и тогава да викнем полицаите? Ето, ще кажем, вземете си тримата страхотни злодеи, които заловихме за вас.

Кале само поклати глава. Десетки пъти Великият детектив Бломквист е залавял с голи ръце опасни престъпници! Но господин Бломквист бе едно, а Кале — съвсем друго: едно момче, което често се проявяваше като доста разумно и разсъдливо.

— Както искаш.

Андерс неохотно се подчини на Кале, по-вещ в областта на криминологията.

— Така или иначе, трябва да говорим само с Бьорк. На никой друг няма да позволят да ни помогне. А после може да го повишат в сержант.

В това време Андерс съзерцаваше резултата от няколко часовата им активна дейност с лопатите.

— Какво ще правим с всичко това? Картофи ли ще садим, или да заглаждаме пръстта?

Кале помисли известно време и реши, че може би наистина няма да е зле да позаличат следите от престоя си тук. Поне колкото е възможно.

— Само че побързай! — рече най-накрая. — Цял треперя като си помисля, че стоим тук със сто хиляди крони в ръцете. Ще ми се час по-скоро да се омитаме.

— И какво ще правим с кутията? — попита Ева-Лота. — Не можем да я държим просто така. Къде ще я скрием?

След дълги дискусии бе решено Андерс да я остави в таванската им бърлога над пекарната, докато Кале и Ева-Лота отскочат до участъка, за да поговорят с Бьорк. Андерс си съблече ризата и уви с нея кутията. Гол до кръста, с лопата в другата ръка, той пое към пекарната.

— Срещне ли ме някой, ще помисли, че съм ходил за червеи.

Кале затръшна вратата на подземието зад тях.

— Едно е жалко — въздъхна той.

— И какво е то? — попита Ева-Лота.

— Че няма да видим физиономията на чичо Ейнар, когато дойде, за да си прибере кутията.

— Много си прав — съгласи се Ева Лота.

В участъка бе тихо и спокойно. Един полицай си седеше и решаваше кръстословица, сякаш изобщо нямаше престъпност. Само че той не беше Бьорк.

— Тук ли е господин Бьорк? — попита Кале и кимна за поздрав.

— Замина по работа и ще се върне утре. Можеш ли да ми кажеш име на митологично чудовище с осем букви?

— Не, сега си имам други грижи — отговори Кале.

— Казах ти, ще се върне утре. А име на жена воин с шест букви?

— Ева-Лота — изстреля Кале. — Не, тя е със седем. Благодаря ви и довиждане. Утре ще го потърсим.

Кале повлече Ева-Лота навън.

— Как може да се води сериозен разговор с човек, който се интересува само от митологични чудовища — възмути се той.

Ева-Лота беше напълно съгласна с това. Двамата решиха, че могат да почакат до утре. Нали чичо Ейнар бе на сигурно място в леглото?

— Ето го Крук пред витрината на часовникарския магазин — прошепна Кале в ухото на Ева-Лота. — Виждала ли си някога по-грозна муцуна?

— Не е ли страхотно, че тия мошеници се следят един друг. Също като в поговорката — когато котката спи, мишките лудуват.

Кале усети как мускулите му набъбват.

— Утре, Ева-Лота, утре ни чака борба на живот и смърт.

Денят обещаваше да бъде необикновено горещ. От ранна утрин цветята в градината на хлебаря бяха клюмнали. Не се усещаше никакъв полъх на вятър и дори Таби предпочете да остане в сянката на терасата, където Фрида слагаше масата за закуска.

Още по нощница, от къщата изхвърча Ева-Лота. На бузата й личеше отпечатък от възглавницата.

— Фрида, не знаеш ли дали чичо Ейнар е станал?

— Със същия успех можеш да попиташ дали изобщо си е лягал — отвърна жената с изражение на тайнственост. — Защото изобщо не го е направил. Мога със сигурност да ти кажа, че господин Линдерберг не е спал в леглото си тази нощ.

Момичето зяпна от изумление.

— Какво искаш да кажеш? И откъде знаеш?

— Защото идвам оттам. Както всяка сутрин му занесох вода за бръснене. В стаята нямаше никой, а леглото не беше докосвано — така, както го бях оставила снощи, преди той да излезе.

— Снощи излезе? След като аз съм си легнала? — Ева-Лота дори сграбчи ръката на Фрида от вълнение.

— Ами да, скъпа. И сигурно заради писмото, което получи. Чакай, забравила съм солта и захарницата.

— Какво писмо, Фрида? Моля те, още не си отивай. Какво писмо? — Момичето вече почти висеше на ръката на Фрида.

— Ама много си буйна тази сутрин! Откъде да знам какво писмо? Не чета чужди писма. Но снощи, когато се връщах с млякото, пред портата отвън стояха двама мъже. Помолиха ме да предам някакво писмо на господин Линдерберг и аз го сторих. След няколко минути той излетя през вратата. Ето това беше.