Астрид Линдгрен - Кале Детектива

Но нали Кале притежава следа от палеца на чичо Ейнар — малко късче хартия с чудесен ясен отпечатък. Бавно, ала сигурно в главата на момчето се оформи нелоша идея. Какво пък, нека подаде ръка на полицията, защо не. Ако чичо Ейнар е замесен в обира на улица „Банер“, нещо, в което Кале естествено не можеше да е сигурен, въпреки че всички доказателства го сочеха, тогава стокхолмската полиция щеше да е благодарна за тази хартийка с отпечатъка на чичо Ейнар.

Кале извади чист лист, писалка и започна:

До Отдел „Кражби“ на полицията в Стокхолм

Поспря и задъвка съсредоточено върха на писалката. Важно бе да представи нещата така, сякаш им пише възрастен човек. Инак ще го хвърлят в коша за боклук!

Както разбрах от съобщението във вестниците, на улица „Банер“ в Стокхолм е извършен обир. Тъй като вие вероятно разполагате с някакви отпечатъци на престъпниците, аз ви изпращам един такъв, който се надявам да ви послужи. Повече информация можете да получите безплатно от Кале Бломквист, частен детектив, живущ на Главната улица №14 в Лилшьопинуг.

Преди да напише „частен детектив“, момчето се поколеба за миг. Но сетне реши, че полицията в Стокхолм сигурно изобщо няма да обърне внимание на писмо от „Кале Бломквист, тринайсетгодишен“, затова щеше да е по-добре така: „частен детектив Кале Бломквист“.

— Ето, готово — въздъхна момчето и залепи плика.

А сега — бързо при приятелите.

Андерс и Ева-Лота се бяха уединили в таванското помещение над пекарната — главна квартира на Бялата роза. Скривалището наистина си го биваше. Освен за главна квартира, то служеше и за склад на стари мебели. Там имаше стар бял скрин, който навремето беше в стаята на Ева-Лота, излезли от употреба столове, струпани в ъглите, а на разкривена маса от някогашна столова децата играеха на пинг-понг, когато валеше дъжд. Но в момента Андерс и Ева-Лота нямаха никакво време за пинг-понг. Бяха заети с изготвянето на „тайни документи“, които накрая Андерс прибра в метална кутия, съдържаща най-ценните реликви на Бялата роза: записки от предишни бойни действия в хода на войната на розите, мирни договори, секретни карти и чертежи, камъни със загадъчни знаци и още много други вещи, които непосветеният би приел за най-обикновен боклук. Ала за воините на Бялата роза нямаше по-ценно съкровище от това и за него те бяха готови да пожертват мило и драго. Предводителят им ден и нощ носеше ключа от кутията на връв на врата си.

— Къде се бави Кале? — подхвърли Андерс, докато прибираше поредния документ.

— Допреди малко се криеше в клонака на явора — отвърна Ева-Лота.

В този миг при тях връхлетя самият Кале.

— Спирайте всичко! — задъхано нареди той. — Трябва да прекратим веднага войната с Червената роза. Дори ако това означава подписване на неизгодни условия.

— Ти да не си откачил? — не се сдържа Андерс. — Та ние току-що я започваме.

— Налага се! Имаме да свършим много по-важни неща. Ева-Лота, ти държиш ли много на твоя чичо Ейнар?

— Какво имаш предвид?

— Ами нали е братовчед на майка ти?

— Ако си говорим честно, струва ми се, че и мама много-много не го харесва — замислено отговори момичето. — Тогава защо аз да държа на него? Но защо питаш?

— Значи няма да се разстроиш много, ако разбереш, че е мошеник, нали?

— Виж какво, Кале — прекъсна ги Андерс. — Не чичо Ейнар, а Гуфи с дървения крак обра черквата.

— Млъкни! Първо виж това тук — рече Кале и разгърна вестника на масата.

Андерс и Ева-Лота прочетоха внимателно съобщението, озаглавено „Крупна кражба на бижута“.

— А сега ме изслушайте! — тържествено ги призова Кале.

— Ти добре ли си? — съчувствено попита Андерс. Мръсничкия си показалец той тикна в друго заглавие: „Разбесняла се крава предизвиква паника“. — Не мислиш ли, че чичо Ейнар е замесен и тук?

— Чакай, ще обясня. Ева-Лота, нали вчера видя ония двамата, дето стояха пред портата и разговаряха през нея с чичо Ейнар? Това са съучастниците му, които той е измамил по някакъв начин. Твърдят, че се казват Крук и Редиг, отседнали са в хотела. Бижутата се намират в разрушения замък. — Думите се сипеха от устата на Кале като порой.

— В разрушения замък ли? Нали преди малко каза, че са в хотела?

— Крук и Редиг са в хотела. А бижутата, глупако, са смарагди, и платина, и злато. Наистина ли не разбираш? Гръм и мълнии, само като си помисля, че близо сто хиляди крони се намират долу в подземието!

— Ти пък откъде си сигурен? — изпълнен със съмнение попита Андерс. — Чичо Ейнар ли ти каза?