Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Бих искал все пак да узная какво искат от чичо Ейнар. — Сега той не беше повече господин Бломквист, а Кале. Едно доста поизплашено момче, според което ситуацията бе получила страховит развой.

И тогава си спомни за вестника! Онзи вестник, дето чичо Ейнар го беше изпратил да му купи скоро след пристигането си, когато седяха в сладкарницата. Вестникът сега лежеше кротко в дясното чекмедже на бюрото му, но Кале така и не бе намерил време да го проучи както трябва.

— Непростим пропуск — укори се гласно той и рипна.

Спомни си, че чичо Ейнар се интересуваше единствено от страницата с новини от страната. Трябва само да разбере кое от всичките съобщения там би привлякло вниманието му. „Нов опит с атомна бомба“ — едва ли е това! „Възрастен мъж нападнат безмилостно“. Я да видим по-нататък. В статийката се споменаваше, че двама младежи на около двайсет години нападнали възрастен господин, защото отказал да им даде цигари. Чичо Ейнар не би могъл да има нищо общо с този случай. „Крупна кражба на бижута в Йостермалм, район Стокхолм“. Кале подсвирна и изчете текста под заглавието с мълниеносна бързина.

Крупна кражба на бижута е извършена в петък вечер от апартамент на улица „Банер“. Апартаментът принадлежи на известен банкер от Стокхолм и през нощта е бил пуст, така че крадците са работили необезпокоявано. Предполага се, че те са проникнали в жилището през вратата на кухнята, като са използвали шперц. Бижутата, на стойност около 100 000 шведски крони, били пазени в сейф, изнесен оттам по някое време през нощта, вероятно между два и четири часа. В събота следобед сейфът бил намерен в парк на около 30 мили от Стокхолм, разбит с динамит и изпразнен. Полицията в Стокхолм, пристигнала на местопроизшествието в събота сутринта, все още не разполага с имена на заподозрени. Смята се, че в грабежа, който минава за един от най-дръзките досега в страната ни, са участвали двама или повече души. Отдел „Кражби“ на полицията в Стокхолм е на бойна нога, а всички пристанища и гранични пунктове са под наблюдение, тъй като се предполага, че престъпниците ще направят опит да напуснат страната, за да продадат откраднатите скъпоценности в чужбина. Сред бижутата има и една изключително скъпа гривна от платина, украсена с диаманти, множество пръстени с диаманти, златна брошка с четири големи брилянта и златна огърлица с перли от Изтока, както и златен медальон, украсен със смарагди, който се счита за антикварна рядкост.

— Какъв идиот се оказах, господи, какъв идиот! — възкликна Кале. — Как не разбрах от самото начало?! Лорд Питър Уимси и Шерлок Холмс отдавна да са се сетили. Нужно бе само да прочета вестника.

Той взе малката перла в ръка. По какво да познае дали е от Изтока, или не?

Внезапна мисъл го зашемети. „Не нося стоката в джобовете си“, бе казал чичо Ейнар. Естествено, че не я носи! Но той, Кале Бломквист, знаеше къде я е скрил — гривната с диаманти, от платина, смарагди и всичко онова, което имаше там. В разрушения замък! Само там! Чичо Ейнар не е луд да ги държи в стаята си. А подземието на замъка е чудесен тайник, защото никой не ходи там.

Мислите сякаш се гонеха и прескачаха в главата на момчето. Трябва да иде в замъка и да се опита да открие скъпоценностите, преди чичо Ейнар да е успял да ги вземе. В същото време ще трябва да следи и него, и другите двама, за да ги арестува при подходящ случай. И всичко това насред войната между Бялата и Червената роза! Не, нямаше да се справи без помощници. И Шерлок Холмс не би успял да свърши всичко сам. Налага се да посвети в тази история Андерс и Ева-Лота, да ги помоли за помощ. Вярно, те винаги му се присмиват, щом стане дума за неговите детективски занимания, но сега положението беше различно и те щяха да го разберат.

Едно тъничко гласче някъде дълбоко в съзнанието на Кале му прошепна, че ще трябва да съобщи и в полицията. Момчето знаеше, че гласчето има право. Ала ако отидеше сега, за да разкаже там всичко, дали щяха да му повярват. Дали нямаше да му се изсмеят, както това винаги правят възрастните? Всички досегашни опити на Кале в тази насока се бяха оказали безуспешни. Никой не ще да повярва, че си способен да свършиш нещо, ако си само на тринайсет години. Не, ще изчака, докато събере още малко доказателства.

Кале внимателно прибра перличката в чекмеджето. Погледът му попадна на листчето хартия с отпечатъка от палеца на чичо Ейнар! Кой знае, може и това да влезе в работа? Много се зарадва, че се бе сетил да го направи. „Полицията в Стокхолм… все още не разполага с имена на заподозрени“. Както обикновено, помисли си момчето. Ала не е изключено да са взели отпечатъци от местопроизшествието. Точно така! Отпечатъците! Ако един крадец е бил изправян пред лицето на закона и преди, то тогава полицията непременно разполага с негови отпечатъци в архивите си. В такъв случай трябва те само да бъдат сравнени с намерените на мястото на престъплението. Тогава спокойно може да се заяви: „Тази кражба е извършена от Фредрик с дървения крак!“. Ако разбира се, въпросните отпечатъци са негови. А в случай че извършителят няма досие в криминалната полиция, нещата се усложняват.