Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— За някои неща човек трябва и сам да се досети — рече Кале. — Ако искаш да разплетеш криминален случай, винаги трябва да обмисляш различни възможности.

В този миг говореше господин Бломквист, но много скоро той бе заместен от Кале, който развълнувано жестикулираше и разказваше, страхувайки се, че няма да успее да убеди приятелите си. Доста време му бе необходимо, за да го направи. Най-накрая успя. След като сподели всичко и даде пълен отчет за наблюденията си, за своето нощно посещение в стаята на чичо Ейнар, за находката на перла в развалините и за разговора, който бе подслушал, докато се гушеше в клоните на явора, дори Андерс изглеждаше впечатлен.

— Помнете ми думата, това момче някой ден ще стане детектив — заяви той с одобрение. В следващия миг очите му засвяткаха от вълнение. — Хей! Ама това е страхотно! Представяте ли си колко ще е интересно?! Трябва да започваме веднага. Нямаме никакво време за Войната на розите.

— Значи така — въздъхна Ева-Лота. — Затова не мога да оставя кутията с бонбони и буркана с мармалад на мира. Крадлива съм като чичо Ейнар. И нищо чудно, щом тази склонност вече я има в семейството. Ще трябва веднага да го изгоним от дома! Ами ако реши да задигне сребърните прибори?

— Успокой се! — обади се Кале. — Можеш да си сигурна, че той сега има да мисли за много по-важни неща от вашите фамилни прибори. Притиснат е до стената. Крук и Редиг обещаха да го дебнат на всяка крачка.

— Значи затова си легна снощи веднага след вечеря. Обясни, че не му било добре.

— Бъди сигурна, че му е било зле — рече Андерс. — Но сега най-важното е да сключим примирие с Червените рози. Ева-Лота, вдигни бялото знаме и иди да се разбереш с тях. Въпреки че сигурно ще ни помислят за откачени.

Ева-Лота се подчини безропотно, завърза на една пръчка бяла носна кърпа и се отправи към гаража на Сикстен, където предложението й за безусловна капитулация бе посрещнато с изненада и недоволство.

— Какво ви стана бе? — възмути се Сикстен. — Та ние едва започнахме.

— Капитулираме безусловно — повтори момичето. — Вие печелите. Но много скоро отново ще ви нанесем обида и тогава ще видите каква стрелба ще падне!

С огромна неохота Сикстен извади лист хартия и изготви договор за капитулация, който включваше изключително тежки условия за Белите рози като например това да дават половината от седмичните си пари на Червените рози, с които те да си купуват бонбони. А още и: когато Бяла роза срещне Червена на улицата, три пъти да й се поклони и да изрече: „Зная, че не съм достоен да стъпвам по една и съща земя с теб, о, господарю!“.

Ева-Лота подписа договора от името на Бялата роза, важно стисна ръка на предводителя на Червената и на бегом се върна в таванското помещение над пекарната. От погледа й не убягна фигурата на един от „приятелите“ на чичо Ейнар, застанал на тротоара на другата страна на улицата.

— Яко го следят — съобщи тя на Андерс и Кале, щом влезе при приятелите си.

— Новата ни война май ще бъде по-сериозна от тази на розите — доволно заключи Андерс. — Хайде, Кале, казвай какво ще правим?

Макар Андерс винаги да бе водачът, в този случай той си даваше сметка, че трябва да отстъпи тази позиция на Кале.

— Първо трябва да намерим бижутата! Налага се да идем до разрушения замък, но някой ще остане тук, за да следи чичо Ейнар и другите двама.

Момчетата погледнаха умолително Ева-Лота.

— А, не! За нищо на света! — категорично отряза тя. — Искам да търся бижута. Освен това чичо Ейнар е в леглото и се прави на болен, така че надали нещо ще се случи, докато ни няма.

— Защо не оставим кутийка кибрит пред вратата му? — предложи Кале. — Ако я заварим там, където сме я оставили, когато се върнем, ще значи, че не е излизал.

Андерс пееше с пълни гърди, докато крачеха по тясната пътека към развалината.

— Ако срещнем някого, ще кажем, че отиваме да копаем червеи за стръв — предложи Кале.

Но не срещнаха никого. Разрушеният замък ги посрещна самотен както винаги. Чуваше се само жуженето на едри мъхести пчели.

В този миг Андерс се сети нещо.

— Ами как ще проникнем в подземието? Нали каза, че бижутата са долу? Ти как влезе, когато намери перлата?

— Как се минава през заключена врата според теб? — малко високомерно попита Кале. Настъпил бе неговият звезден миг. Той извади шперца от джоба си.

Андерс бе много по-впечатлен, отколкото искаше да признае.

— Небеса! — възкликна момчето и за Кале това бе повече от комплимент.