Астрид Линдгрен - Кале Детектива

— Така ли? — усмихна се Бледия. — Вярно, ти забрави да ни оставиш адреса си. Станал си разсеян, а? За щастие върху писмото, което изпрати на Лола, имаше ясен печат. Пък и Лола е разумно момиче. Като си поговориш с нея сериозно, тя схваща, че трябва да е сговорчива.

Чичо Ейнар дишаше тежко. Наклони се напред и изсъска към Бледия:

— Какво сте направили на Лола, дяволите да ви…

— Я по-спокойно! — прекъсна го оня. — Не се вълнувай толкова. Тишина, спокойствие и пълно отпускане — нали за това дойде на почивка? А ти си тук на почивка, доколкото разбирам?

— Точно така — отвърна чичо Ейнар. — Имах нужда от смяна на обстановката.

— Зная. Ти доста усилено работи напоследък. — През цялото време говореше само Бледия. Другият, когото Кале бе назовал Гадния, стоеше леко встрани и само се усмихваше. Според Кале обаче съвсем не приятелски.

Ако го срещна нощем на пуста улица, ще си изкарам акъла, помисли си момчето. Макар че сигурно ще е много по-страшно, ако се натъкнеш на другия — на Ивар Редиг.

— Накъде биеш, Артур? — промърмори чичо Ейнар.

Артур ли? Не се ли казваше Ивар? Престъпниците и мошениците използват обикновено повече от едно име.

— Ти много добре знаеш накъде бия — отговори Бледия и гласът му придоби острота. — Защо не дойдеш да се поразходим и да поговорим?

— Нямам за какво да говоря с теб — злобно изсъска чичо Ейнар.

— Така ли мислиш? — Бледия пристъпи напред.

Какво държеше този човек в ръка? Наложи се Кале да се наведе напред, за да вижда по-добре.

— Господи, пистолет! — прошепна момчето. Този път на чичо Ейнар се наложи да погледне в дулото на пистолета.

Какви са тези странни навици? Винаги да носиш пистолет, за да ти е подръка?

Бледия прокара длан върху гладкия метал, преди да продължи:

— Все пак няма ли да размислиш и да дойдеш?

— Не! — провикна се чичо Ейнар. — Няма за какво да си говоря с теб. Разкарай се, да не…

— Да не би да повикаш полиция?

Двамата мъже от другата страна на оградата се разсмяха.

— О, не, скъпи Ейнар. Не вярвам да направиш такова нещо. Нямаш никаква сметка да забъркваш полицията. — Бледия се изсмя отново: странен, ужасяващ смях бе неговият. — Добре би било най-напред да си помислиш, приятелю. Макар да трябва да призная, че идеята не е толкова лоша — няколко седмици в глухата провинция, докато всичко отшуми. Много по-разумно, отколкото да хукнеш да бягаш през граница! Умно момче си ти! — Замълча няколко минути, после продължи: — Но пък от друга страна, ти се направи на прекалено хитър. — Сега вече гласът му не беше толкова мазен. — Нямаше защо да се опитваш да мамиш партньорите си. Това не е добре за здравето, а нерядко и свършва зле. Някак непочтено е трима души да вършат работата, а само единият да прибере плячката.

Бледия се наведе напред и изгледа чичо Ейнар с такава омраза, че студена пот обля Кале, спотаен сред клоните на дървото.

— Знаеш ли какво най-много ми се иска сега? — попита онзи. — Да ти пусна още тук един куршум. Изменник!

По всичко личеше, че чичо Ейнар постепенно идва на себе си.

— Нямаш голяма сметка от това — обади се той. — Толкова ли ти се иска пак да се върнеш зад решетките? Натисни спусъка, и ченгетата ще са тук след пет минути. Какво ще спечелиш? Нали не мислиш, че нося стоката в джоба си? Най-добре махни тази играчка — той бутна с пръст дулото на пистолета — и да поговорим разумно. Ако се държиш добре, може и да поискам да делим.

— Широко сърце, нали? — иронично подхвърли Бледия. — Готов си значи да делим. Жалко, че тази идея ти хрумна малко късно. Дори твърде късно! Защото знаеш ли, скъпи ми Ейнар, сега пък ние не искаме да делим. Ще ти дадем малко време за размисъл. Нека бъдем щедри — имаш от нас пет минути, след което ни предаваш всичко. Надявам се, и то в твой интерес, че онова, за което говорим, е у теб.

— А ако не приема? Не е у мен и ако ме пречукаш, няма да има кой да ти каже къде е.

— Ейнар, стари приятелю, нали не си въобразяваш, че съм вчерашен? Съществуват начини и средства, ефикасни при това, да принудиш хората, които не желаят да се вслушат в здравия разум, в крайна сметка да го направят. Зная какво си мислиш. Смяташ, че можеш да отлагаш разговора ни за делбата, след което тихомълком да се измъкнеш с цялата плячка. Но нека те предупредя! Непременно ще те възпрем и то по начин, който ще помниш цял живот. Двамата с Еди оставаме в града и може да си напълно сигурен, че ще ни виждаш често. При всеки опит да прекрачиш този праг, ти ще се срещаш с някой от старите си приятели. Все ще успеем да си поговорим, без някой да ни прекъсва, какво ще кажеш?