Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Препрочетох пиесата, Кахун — неочаквано и малко припряно рече Хойт, — и трябва да ти кажа, че много ми хареса.

— Чудесно! — Лицето на Кахун се разля в усмивка.

— Но — побърза да добави Хойт — боя се, че няма да мога да участвам в нея.

Усмивката на Кахун изчезна, а Слийпър изруга нещо.

— И защо не можеш? — попита Кахун.

— Виждате ли — усмихна се примирително Хойт, — с тая война и всичко останало… Моите планове се промениха, стари приятелю. Работата е там, че ако участвам в някоя пиеса, ония кръвопийци ще ме тикнат във войската. Докато тука… — Той натъпка устата си със салата и продължи: — Докато тука, в киното, работата е по-друга. В студиото ме уверяват, че ще ми издействат отсрочка. Във Вашингтон смятали, че дейността на филмовата индустрия е от национална важност и кинодейците няма да подлежат на военна повинност… Не зная как ще бъде с театрите, но не бих искал да рискувам. Нали ме разбираш…

— И още как — рече сухо Кахун. — Естествено.

— Боже мой — продума Слийпър и стана. — Тогава отивам в студиото, за да участвам в отбраната на страната. — И се отдалечи с тежка, малко несигурна крачка.

Хойт погледна след него смутено.

— Никога не съм обичал тоя човек. Не е джентълмен — забеляза той и продължи да дъвче усилено салатата си.

До масата се приближи Роли Вон, зачервен и широко усмихнат, с чаша коняк в ръка. Той също беше англичанин, малко по-възрастен от Хойт, с когото участваше във филма като командир на въздушен полк. Днес обаче нямаше снимки и можеше спокойно да пие.

— Това е най-паметният ден за Англия — заяви Вон, обръщайки се със същата широка усмивка към Хойт. — Дните на пораженията свършиха, настъпват вече дните на победите. За Франклин Делано Рузвелт! — Той вдигна чашата си и от вежливост останалите последваха примера му. Майкъл се опасяваше, че Роли, който сега служеше в английските въздушни сили, макар и само в киностудията на „Парамаунт“, ще запрати чашата си в камината. Но Вон се задоволи да каже: „За Америка“ и отново вдигна чаша.

„Всъщност — помисли си ядосано Майкъл — Вон пие наздравица за японската флота, която ни въвлече във войната. Но естествено ние не можем да се сърдим на един англичанин за това.“

— Ще се бием по бреговете — задекламира високо Роли, — ще се бием по планините. — После седна и продължи: — Ще се бием по улиците… Никакъв Крит вече, никаква Норвегия… Няма вече да ни гонят от една страна в друга.

— На ваше място, стари приятелю, не бих говорил така — укори го Хойт. — Неотдавна имах поверителен разговор с един човек от Адмиралтейството. Вие бихте се изненадали много, ако ви кажа името му. Той ми обясни целия случай с Крит…

— И какво ви обясни за Крит? — Роли погледна с лека враждебност съотечественика си.

— Всичко е станало съгласно общия стратегически план, стари приятелю — отвърна Хойт. — Ние нанасяме удар на противника и после се изтегляме. Страшно умен план! Нека врагът завземе Крит! Кому изобщо е нужен тоя Крит?

Роли се изправи с величествен вид.

— Не мога повече да остана тука — заяви той остро с блеснали очи — и да слушам как един англичанин-ренегат оскърбява британските въоръжени сили.

— Хайде, хайде — опита се да го успокои Кахун. — Седнете!

— Но какво всъщност казах, стари приятелю? — разтревожи се Хойт.

— Англичаните проливат кръвта си — Роли стовари юмрука си върху масата, — водят отчаяна безмилостна борба, за да защитят земята на един съюзник. Англичаните гинат с хиляди… а тоя тук ми дрънка, че всичко ставало съобразно някакъв си план! „Нека врагът завземе Крит!“ Аз ви наблюдавам от доста време, Хойт, и се старая да ви преценя безпристрастно, но боя се, че трябва да повярвам онова, което хората говорят за вас.

— Слушайте, стари приятелю — Хойт почервеня силно и гласът му прозвуча високо и пискливо. — Струва ми се, че вие сте жертва на някакво ужасно недоразумение.

— Ако бяхте в Англия — рече озлобено Роли, — щяхте да пеете съвсем друга песен. Щяха да ви дадат под съд, преди да сте изрекли и десетина думи. Вие сеете униние и паника, а трябва да знаете, че във военно време това е голямо престъпление.

— Е хайде, хайде — промърмори едва чуто Хойт. — Роли, стари приятелю…

— Бих искал да зная кой ви плаща за такива, думи. — Роли издаде войнствено брадичка, застанал до самия Хойт. — Много бих искал да зная. И не си мислете, че всичко това ще си остане тук, в ресторанта. Всички англичани в тоя град ще чуят за вашите изказвания — бъдете спокоен! „Нека противникът завземе Крит!“ Така ли? — Вон шумно остави чашата си на масата и се върна при бара.