Ирвин Шоу - Младите лъвове

Освен богатия запас от напитки, които той бе видял още първия ден, тук имаше различни сиренета от Холандия, шестдесет и пет чифта френски копринени чорапи, цял куп шишета с парфюми, обсипани със скъпоценности токи и старинни ками от всички части на Балканите, златотъкани чехли от Мароко, кошници с грозде и круши, донесени със самолет от Алжир, три кожени палта от Русия, една малка скица от Тициан, задигната от Рим, два свински пушени бута от Дания, които висяха в килера зад кухнята, цял рафт с френски шапки (макар че Християн никога не бе виждал Гретхен да носи шапка), чудесен сребърен кафеник от Белград, масивно, тапицирано в кожа бюро, което предприемчивият лейтенант беше задигнал от някаква вила в Норвегия и бе успял да го прехвърли през морето…

Писмата — небрежно захвърлени на пода или забутани под списанията по масите — бяха от най-далечните краища на новата германска империя; макар и написани на най-различен стил — от нежни, лирични излияния на млади учени на служба в Хелзинки, до сухи, порнографски изповеди на стареещи професионални военни под командването на Ромел в Западната пустиня — те всички до едно съдържаха нотки на тъга и признателност. При това всяко писмо обещаваше нещо: ту парче зелена коприна, купена в Орлеан, ту пръстен, открит в някой магазин в Будапеща, ту медальон със сапфири, задигнат от Триполи…

В някои от писмата се споменаваше — кога само с лека ирония, кога с намеци за минали оргии — за Елоиза и някакви други жени. Християн вече смяташе Елоиза почти за нормален човек, във всеки случай поне в сравнение с фрау Харденбург. Със своята рядка красота, сладострастие, и неукротима жизненост Гретхен просто излизаше от рамките на всякаква представа за нормално човешко поведение. Наистина сутрин тя често вземаше бензедрин и други подобни средства за възстановяване на силите, които пилееше така лекомислено и бясно, а понякога си инжектираше сама огромни количества витамин B, който според думите й премахвал веднага умората след нощните оргии…

Най-поразителното в случая беше, че само преди три години Гретхен била — по нейните собствени думи — скромна, стеснителна учителка по география и аритметика в прогимназията в Баден. Харденбург бил първият мъж в живота й и тя му се отдала едва след женитбата. В навечерието на войната той я довел в Берлин и тук, в някакъв нощен бар, тя срещнала една жена-фотограф, която я склонила да я снима за плакатите на министерството на пропагандата. Тая жена не само прославила лицето и фигурата на Гретхен, но успяла и да я поквари. Снимката на Гретхен се появила на хиляди плакати като на образцов тип немска девойка, която доброволно работи наднормено в муниционните заводи, посещава редовно нацистките събрания, прави вноски във фонда за зимната помощ и приготвя вкусни блюда от ерзац-продукти. Тогава започнала и нейната главоломна кариера във висшия свят на военновременен Берлин. Харденбург бил изпратен на служба в някакъв полк още в началото на кариерата на жена си. Сега, когато се бе запознал с живота на Гретхен, Християн разбра защо смятаха лейтенанта за толкова необходим в Рен и защо усилията му да получи отпуска не даваха резултати. Фрау Харденбург била канена на всички официални приеми; два пъти се срещала с Хитлер и била близка с Розенберг (макар че уверяваше тя Християн — нищо сериозно нямала с него).

Християн не искаше да осъжда морала на Гретхен. Излегнат в тъмната си стаичка в пансиона, очаквайки звъна на телефона в долния етаж, той понякога си мислеше за онова, което неговата майка би нарекла смъртния грях на Гретхен. Макар че отдавна вече не вярваше в бога, в душата на Християн бе останало нещо от фанатичната сурова религиозност на майка му, което от време на време надигаше глава и в такива минути той неволно осъждаше рязко поведението на Гретхен. Но Християн бързаше да отпъди подобни случайни безпорядъчни мисли. Гретхен стоеше далеч над всякакви общоприети представи за нравственост. Човек с подобна жизненост, с такава жажда за живот и нестихваща енергия просто не можеше да се окове в дребнавите запрещения на един всъщност остарял и умиращ морален кодекс. Да се съди за Гретхен по повелите на християнския морал е равносилно да съдиш за птицата от гледна точка на охлюва, да осъждаш танкиста за нарушения в боя с оглед на правилата за уличното движение и да обвиняваш пълководеца в убийство съгласно гражданските закони.

Писмата на Харденбург от Рен бяха сухи, безсъдържателни, студени и надути, напомнящи военни документи. Християн се усмихваше неволно, когато ги четеше, защото знаеше добре, че ако лейтенантът оцелее след войната, ще бъде забравен и захвърлен като някаква ненужна вещ в бурното минало на Гретхен. Относно своето собствено бъдеще Християн кроеше известни планове, които не се решаваше да признае открито дори на самия себе си. Една нощ, когато допиваха чашите си, Гретхен му бе заявила между другото, че войната ще свърши след два месеца и че един от големците в Берлин (тя не пожела да му каже името) й предложил някакво имение в Полша — имение със замък от седемнадесетия век и хиляди хектара земя, триста от които се обработвали дори сега.