Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Но какво говориш на жените? — Християн изпитваше искрен интерес към тая нова част от дейността на Гретхен.

— О, обикновените неща — вдигна тя рамене. — Нищо ново… Чистотата на немската кръв… Теорията за расовите особености… Мястото на поляците, унгарците и руснаците в европейската история… Затрудненията настъпват, когато трябва да говорим за французите. Момичетата изпитват особена слабост към тях.

— И какво им разправяте за французите?

— Даваме статистики за разпространението на сифилиса в Париж и други подобни неща.

— Имате ли резултати?

— Не особени — усмихна се Гретхен.

— Каква ти е програмата днес?

— Днес имам радиобеседа с някаква жена, която наскоро е родила десетото си бебе. През време на предаването един генерал ще й връчи награда. — Гретхен погледна часовника си и стана. — Трябва да вървя.

— Ще се видим ли довечера?

— Съжалявам, мили — отвърна Гретхен, оправяйки с опитна ръка косата си пред огледалото, — но тая вечер съм много заета.

— Опитай се да се освободиш — рече умолително Християн и веднага се ядоса, задето проявяваше такава слабост.

— Не мога, мили. Трябва да се видя с един стар приятел — един полковник, който току-що се е върнал от Африка. Ще му бъде много мъчно, ако му откажа.

— По-късно тогава. След като се разделиш с него…

— Невъзможно — отривисто рече Гретхен. — Отиваме на една голяма забава и ще останем до късно.

— Тогава утре?

Гретхен го изгледа внимателно и се усмихна.

— Ти имаш голямо желание, нали?

— Да — призна той.

— Доволен ли си от миналата нощ? — Тя застана отново пред огледалото и се зае да довърши прическата си.

— Много.

— Ти си толкова мил! Каква хубава брошка ми подари! — Тя се приближи до него, наведе се и леко го целуна. — Да, брошката не е никак лоша, но в тоя магазин продават чудесни обици, които подхождат много към нея…

— Ще ги получиш — каза студено Християн, като изпитваше презрение към себе си за този явен подкуп. — Утре вечер.

Гретхен докосна устните му с върха на пръстите си, както обичаше да прави.

— Ти наистина си много мил човек.

Християн изпита желание да я прегърне и привлече към себе си, но се опомни и се въздържа.

— Да доведа ли Елоиза? — добави усмихнато тя.

Християн притвори очи, припомняйки си бурните пиянски оргии от предишната нощ. В тях имаше нещо много болезнено и извратено и в друго време той би се срамувал от себе си, но сега…

— Да — отвърна той бавно, — защо не?

Гретхен се закиска.

— А сега трябва да бягам. — Тя се отправи към вратата, но се спря. — Не е зле да се обръснеш. В аптечката има бръснач и американски тоалетен сапун. — После добави с усмивка: — Те са на лейтенанта, но аз зная, че няма да имаш нищо против! — И като му помаха с ръка, забърза навън за срещата си с генерала и жената, която бе родила благополучно десетото си бебе.

Следващата седмица протече за Християн бурно и сякаш в някаква мъгла. Градът, с милионите си забързани за някъде обитатели, грохотът на трамваите и автобусите, плакатите пред вестникарските редакции, чиновниците и генералите в блестящите си униформи, които профучаваха край него по улиците в дълги бронирани коли, тълпите войници — отпускари и на служба — бюлетините за завзети територии и избити противници в Русия — всичко това му се струваше някак си съвсем нереално и далечно. Само квартирата на Тиргартенщрасе, само бялото тяло на жената на лейтенант Харденбург бяха осезаеми и реални. Християн й подари обиците, а после писа отново вкъщи за пари и купи една златна гривна и пуловер от някакъв войник, който ги беше донесъл от Амстердам.

Гретхен свикна да го вика по всяко време от пансиона, където се беше настанил. Той престана да ходи из града и по театри, лежеше по цял ден и чакаше звъна на телефона в мръсния хол на партера, за да изтича при нея.

Квартирата на Гретхен стана за него единствената твърда опорна точка в околния призрачен и недействителен свят. Понякога, когато го оставяше самичък, той обикаляше неспокойно из стаите, разтваряше шкафове и чекмеджета, надничаше в писмата и разглеждаше различните фотографии, които откриваше забутани между книгите. По характер Християн беше затворен човек и уважаваше чуждите тайни, но с Гретхен въпросът стоеше по-другояче. Той искаше да я овладее — и нея, и нейните мисли, и притежанията й, да узнае пороците и желанията й.

Апартаментът беше просто натъпкан със заграбено имущество. Един икономист можеше спокойно да напише историята на немските завоевания в Европа и Африка само по вещите, които бяха разхвърляни небрежно из квартирата на Гретхен — вещи, донесени тук от върволицата важни, окичени с военни отличия и обути в лъснати обуща офицери, които от време на време довеждаха Гретхен със своите тежки служебни коли до главния вход на къщата, докато Християн ги наблюдаваше ревниво, скрит зад прозореца на спалнята.