Ирвин Шоу - Младите лъвове

В осем часа сутринта колата отново пристигна; след малко офицерът излезе, качи се в машината и замина. „Подполковник“ — машинално отбеляза Християн. Дъждът продължаваше да вали.

Той се отправи към къщата и стигна почти до тротоара, когато се разколеба. „Не, това ще провали всичко — реши той. — Тя ще се разсърди, ще ме изгони и край“.

Върна се отново на поста си зад дървото. Очите му се затваряха за сън, униформата му беше мокра, но той не сваляше очи от прозореца на Гретхен, който вече се виждаше ясно в сивата утринна светлина.

Гретхен излезе в единадесет часа. Беше обута в ниски гумени ботушки и носеше лека мушама с колан и капишон, подобна на войнишка маскировъчна пелерина. Изглеждаше свежа — впрочем както винаги сутринта, — а мушамата й придаваше младежки, почти ученически вид. Тя тръгна с бързи крачки надолу по улицата.

Християн я настигна при ъгъла.

— Гретхен — продума той, докосвайки я по лакътя.

Фрау Харденбург се обърна нервно.

— Махай се оттука — рече тя тихо и се озърна страхливо.

— Но какво се е случило? — умолително попита той. — Какво съм ти сторил?

Тя забърза отново. Християн тръгна на няколко крачки зад нея.

— Гретхен, мила…

— Върви си, махни се! Чуваш ли? — рече тя.

— Но аз трябва да зная — настоя той. — Какво се е случило?

— Не бива да ме виждат, че говоря с тебе — рече тя, без да се обръща, загледана пред себе си. — Това е всичко. А сега върви си. Ти прекара добре отпуската си, която впрочем след два дена свършва. Върни се във Франция и забрави всичко.

— Но това е невъзможно, просто невъзможно! Трябва да поговоря с тебе. Когато и където пожелаеш.

От един магазин на другата страна на улицата излязоха двама мъже и тръгнаха успоредно с тях.

— Добре — съгласи се Гретхен. — Вкъщи. Довечера в единадесет часа. И не минавай през главния вход. Използвай задните стълби през сутерена. Входът е от другата улица. Вратата на кухнята ще бъде отключена. Ще те чакам.

— Добре, благодаря. Чудесно.

— А сега ме остави на мира.

Християн се спря и я проследи с очи. Тя вървеше, без да се оглежда; черните ботушки и стегнатата й с колан мушама подчертаваха още повече енергичната й нервна походка. Той се обърна и се отправи бавно към пансиона. Легна си, без да се съблича, и се опита да заспи.

В единадесет часа вечерта Християн се качи по тъмните задни стълби. Облечена в зелена вълнена рокля, Гретхен седеше изпъчена до масата и пишеше нещо. Тя дори не се обърна, когато Християн влезе. „Боже мой — помисли си той, — колко прилича сега на лейтенанта!“ Той се приближи безшумно до гърба й и я целуна по тила, усещайки аромата на парфюмираната й коса.

Гретхен спря да пише и се обърна. Лицето й остана сериозно и студено.

— Трябваше да ме предупредиш — рече тя.

— Какво да те предупредя?

— Можеше да ми причиниш големи неприятности — добави тя.

Християн се отпусна тежко на един стол.

— Какво съм сторил? — попита той.

Гретхен стана и се заразхожда нагоре-надолу из стаята така нервно, че полата започна да се развява около коленете й.

— Това не е почтено. Да ме накараш да изживея такива моменти!

— Какво да изживееш? — извика Християн. — За какво изобщо говориш?

— Не крещи! — озъби се Гретхен. — Господ знае кой може да ни подслушва!

— Бих искал — сниши глас Християн — да ми обясниш какво се е случило.

— Вчера следобед — отвърна Гретхен, застанала пред него — в бюрото ми дойде един човек от гестапо.

— И после?

— А преди това ходили при генерал Улрих — добави многозначително Гретхен.

Християн поклати уморено глава.

— Кой, за бога, е тоя генерал Улрих?

— Един мой приятел. Мой отличен приятел, който може би заради тебе ще има цял куп неприятности.

— Никога в живота си не съм виждал тоя генерал Улрих.

— Говори по-тихо. — Гретхен отиде до бюфета и си наля половин чаша коняк, без да предложи на Християн. — Каква глупачка съм била да те пусна в къщата си!

— Какво общо има генерал Улрих с мене? — попита остро Християн.

— Генерал Улрих — отвърна бавно Гретхен, след като отпи голяма глътка — е човекът, който се опита да ти осигури офицерски чин и да те прехвърли в генералния щаб.

— Е, и после?

— Вчера от гестапо му съобщили, че те подозират в принадлежност към комунистическата партия — обясни Гретхен — и поискали да им каже откъде те познава и защо се интересува от теб.

— Не разбирам какво всъщност искаш от мен — сърдито възкликна Християн. — Аз не съм комунист, а член на австрийската нацистка партия още от тридесет и осма година.