Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Мисля — отвърна бавно Християн, — че това е блестяща идея.

— А сега да пийнем по още една чаша. Ако не беше войната… — рече тя с лек смях, докато пълнеше чашата му — ако не беше войната, нямаше да зная какво е това водка… Тая нощ, след дванадесет. Можеш ли?

— Да.

— Нали нямаш друга приятелка в Берлин?

— Не, изобщо нямам друга приятелка.

— Бедният ми подофицер! Бедният ми лъжец! А аз имам един лейтенант в Лайпциг, един полковник в Либия, един капитан в Абвил и друг в Прага, един майор в Атина и един бригаден генерал в Украйна. В тая сметка, разбира се, не влиза мъжът ми — лейтенантът в Рен, който има малко странни вкусове.

— Да, зная.

— Всъщност и аз имам малко странен вкус. Но по това ще говорим друг път. Ти… ти си напълно нормален. Ти си жизнен, простодушен и жизнен. Ти си отзивчив. С обещаващи заложби и отзивчив. И така, след полунощ.

— Да.

— Тая война… Тя разпръсна всичките ми приятели. Ти си първият подофицер, с когото се сближавам от началото на войната. Не се ли гордееш с това?

— Не ме разсмивай.

Фрау Харденбург се изкикоти.

— Тая вечер излизам с един полковник, който ми е донесъл самурено палто от Русия. Представяш ли си как би се изненадал, ако реша да му кажа, че вкъщи ме чака един малък подофицер?

— По-добре не му казвай.

— Само ще, му намекна. Нищо друго. Само един мъничък намек. Разбира се, след като облека палтото. Просто един мръсен малък намек. Мисля, че ще трябва да те направя лейтенант. Такъв способен млад човек!… — Тя се закикоти отново. — Я виж, ти се смееш? А аз мога да го направя, и то съвсем лесно. Да пием за лейтенант Дистл!

Двамата вдигнаха чашите си за лейтенант Дистл.

— Какво смяташ да правиш днес? — заинтересува се тя.

— Нищо особено — отвърна Християн. — Ще се поразходя и ще чакам полунощ.

— Загубено време. По-добре иди ми купи някакъв малък подарък. — Фрау Харденбург стана, взе шала от масата и го сложи на главата си. — Една карфица — добави тя, придържайки шала под брадичката си, — една малка брошка за тука няма да е никак лошо, нали?

— Да.

— На ъгъла на Тауенцинщрасе и Курфюрстендам има едно чудесно магазинче. Там продават гранатови карфици. Да, иди да ги видиш.

— Непременно.

— Браво! — Тя се приближи усмихнато с гъвкавата си походка до леглото, отпусна се на коляно и го целуна по врата, като зашепна: — Много, много мило беше от страна на лейтенанта да ми прати тоя дантелен шал. Ще му пиша, че ми е предаден в пълна изправност.

Християн отиде в магазина на Тауенцинщрасе и купи една малка гранатова брошка. Задържа я в ръката си, стараейки се да си представи как би изглеждала на врата на фрау Харденбург, и се усмихна при мисълта, че не знае дори малкото име на тая жена. Брошката струваше двеста и четиридесет марки, но той можеше да икономиса от другите си разноски. Недалеч от гарата намери един малък евтин пансион и остави там куфара си. Пансионът беше мръсен и натъпкан с войници, но той не смяташе да прекара дълго време в него.

На майка си Християн телеграфира, че не ще може да се върне вкъщи и я помоли да му прати двеста марки. Откакто бе навършил шестнадесет години, за първи път се обръщаше към нея за пари, но знаеше, че тая година семейството му е добре материално и сумата няма да ги обремени.

Християн се върна в пансиона и се опита да поспи, но напразно. Въображението му непрекъснато се връщаше към събитията от сутринта и гонеше съня от очите му. Той стана, преоблече се, обръсна се и излезе. Часовникът показваше пет и половина, а вън все още беше светло. Вървеше бавно по Фридрихщрасе и с доволна усмивка се ослушваше в шумната немска реч, която долиташе до ушите му от всички страни. Тук-таме по ъглите на улицата го сподиряха проститутки, но той само леко поклащаше глава. Правеше му впечатление, че тия жени са облечени много добре — в елегантни палта, обшити с истински кожи. „Победата над Франция се е отразила благотворно поне на тая професия!“ — помисли си той.

Разхождайки се с удоволствие така, сред тълпата, Християн се чувстваше по-уверен от всякога, че Германия ще спечели войната. Някогашният сив и унил Берлин му се струваше сега особено весел, оживен и непобедим. „Улиците на Лондон и на Москва сигурно изглеждат съвсем други днес — помисли си той. — Да, войниците би трябвало да прекарват отпуските си в Берлин: това ще окаже благотворно влияние на цялата армия. Разбира се — при тая мисъл Християн неволно се усмихна, — още по-добре ще бъде, ако всеки отпускар получи по една фрау Харденбург и половин бутилка водка, макар че това ще създаде нови грижи на интендантските части.“