Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Може би ще се запиша — отсече Майкъл. — Може би наистина ще се запиша.

— О, не, не!

Майкъл се обърна изненадано. Беше мис Фримантл. Тя стоеше с ръка върху устата, сякаш това възклицание се беше изплъзнало от нея, въпреки волята й.

— Вие искахте да кажете нещо? — попита я той.

— Аз… не би трябвало… не искам да се меся — рече с жар младата жена, но вие не бива да твърдите, че сме длъжни да се бием.

„Комунистка! — с огорчение помисли Майкъл. — Очевидно Джонсън се е запознал с нея на някое събрание. А пък е толкова мила, просто да не допуснеш!“

— Предполагам — рече той гласно, — че ако Русия влезе във войната, вие ще промените мнението си.

— Не — отвърна девойката. — Това не би имало значение.

„Ето че пак сбърках! — каза си Майкъл. — Занапред ще трябва да избягвам такива блестящи прибързани заключения.“

— Войната не ще донесе на никого полза — продължи нерешително Фримантл — и никога не е носила. Тя носи само смърт за младежта. Всичките ми приятели и роднини… Може би аз съм егоистка, но… просто се ужасявам, когато хората говорят като вас. Аз бях в Европа и повечето хора разсъждаваха точно както разсъждавате и вие. Днес навярно мнозина от младежите, които познавах тогава, с които танцувах и се пързалях на ски… днес може би са трупове. И за какво? Те приказваха, спореха безкрайно, докато накрая стигнаха дотам, че бяха принудени да почнат да се избиват едни други. Простете ми — добави тя със сериозен израз. — Не исках да произнасям такава реч. Навярно това е просто едно глупаво, чисто женско отношение към събитията в света…

— Мис Булар — обърна се Майкъл към двете французойки, — какво е вашето отношение в случая като жени?

— О, Майкъл! — възкликна крайно раздразнено Лора.

— Нашето отношение… — отвърна тихо по-младата сестра със сдържан и учтив тон. — Боя се, че ние не сме в състояние да си позволим разкоша да избираме отношението си.

— Майкъл — обади се пак Лора, — за бога, върви да вземеш принадлежностите.

— Отивам — кимна глава Майкъл.

— Рой — обърна се Лора към Джонсън, — млъкни най-после и ти!

— Слушам, мадам — рече усмихнато Джонсън. — Да ти разкажа ли последната клюка?

— Жадувам да я чуя — отвърна тя, като възприе отново непринудения лек и оживен тон на салонните забави. Майкъл и мис Фримантл се отправиха към задната веранда.

— Жозефина си е намерила нов приятел — рече Джонсън. — Високия блондин, оня с особеното изражение на лицето, киноартиста Морън. — Чувайки това име, Майкъл се спря и мис Фримантл едва не се блъсна в него. — Каза ми, че се запознали в някаква картинна галерия. Всъщност ти не снима ли с него един филм миналата година, Лора?

Майкъл погледна изпитателно жена си, мъчейки се да открие някакво смущение по лицето й, но не долови нищо.

— Да. Един обещаващ артист — невъзмутимо отвърна Лора. — Малко лекомислен, но умен.

„Иди разбери тия жени! — помисли си изненадано Майкъл. — С лъжите си са в състояние да се промъкнат и в рая, без да им мигне окото.“

— Всъщност той ще бъде след малко тук — добави Джонсън. — Морън, искам да кажа. Дошъл е да участва в премиерата на летния театър и аз го поканих. Надявам се, Лора, че нямаш нищо против.

— Разбира се, че нямам — отговори Лора. Но Майкъл, който продължаваше да я наблюдава внимателно, забеляза, че лицето й трепна леко. В следващия момент тя обърна глава и той не можа да види повече нищо.

„Ето, това е бракът!“ — каза си Майкъл.

— Мистър Джон Морън? — обади се с живо задоволство по-младата мис Булар. — О, така се радвам! Според мен той е чудесен артист. И така мъжествен, нещо толкова важно за един актьор.

— Доколкото чувам — кисело подхвърли Майкъл, — Морън не бил равнодушен към младите момчета. — „Ах, тия жени! — помисли си той. — Готови са да се разплачат при мисълта, че родината им загива, че са претърпели най-позорното поражение в своята история, а в следващия момент вече блеят от възторг пред някакъв си празноглав и хубав киноартист. «Толкова мъжествен!»…“

— Не ми се вярва — възрази Джонсън. — Всеки път го срещам с различна жена.

— Може да е от „смесената порода“, така да се каже — упорстваше Майкъл. — Питайте жена ми. — Той погледна изпитателно Лора, търсейки някаква промяна в израза й, макар да съзнаваше, че става вече смешен. — Тя е работила с него.

— Не знам — рече Лора с отривист и небрежен тон. — Морън е възпитаник на Харвардския университет.

— Аз ще го запитам лично, когато дойде — заяви Майкъл. — Да вървим, мис Фримантл, преди жена ми да ме е заяла отново. Работа ни чака.