Ирвин Шоу - Младите лъвове

В този миг той приличаше на герой от една от онези стари картини, който изобразяват първите преселници в Америка по време на война срещу индианци някъде в Кентъки или Ню Мексико. Ноа го наблюдаваше с диви, горящи очи, в които не се четеше ни срам, ни разкаяние.

Майкъл се отпусна бавно на земята и отклони погледа си. Сега най-после беше разбрал целия смисъл на думите на Ноа в лагера за попълнения: в армията човек трябва да се старае да попадне там, където има приятели.

Тъкмо преди залез-слънце минохвъргачките започнаха да действат. Първите две мини не стигнаха целта си и Хулиан направи по телефона съответните корекции. Третата мина падна точно там, където беше посочил. Също и четвъртата. Голите преплетени клони на храсталака се разклатиха внезапно, сякаш някой се беше опитал да се промъкне през тях, но се бе свлякъл на земята. После отново всичко притихна и Хулиан съобщи по телефона:

— Ликвидирахме ги, сър. Но пуснете още една за всеки случай.

Минохвъргачката прати „още една“ за всеки случай, но на хребета не се забеляза никакво раздвижване.

Щом се стъмни, пионерската рота се смъкна до реката с понтони и дъски. Майкъл и още няколко войници помогнаха да свлекат тежките съоръжения до брега. Минаха край едно тъмно петно на земята, което очевидно беше офицерският шинел, но Майкъл не се спря. Понтонерите, които работеха в ледената вода, бяха привършили моста почти наполовина, когато над тях се извиси първата осветителна ракета. След това от двете страни зарева артилерията. Чу се и пушечна стрелба, но тя беше разпокъсана и неорганизирана и немските линии веднага бяха атакувани с мини. Германските оръдия стреляха неточно и нарядко, сякаш противникът пестеше боеприпасите или пък неговите предни наблюдатели нервничеха под съсредоточения огън, който се сипеше от американска страна. Ни един снаряд не попадна на моста. Трима пионери при по-далечния му край бяха ранени, а останалите бяха целите измокрени от водните пръски, вдигащи се от падащите в реката снаряди.

Ракетите осветяваха околността с ярка тайнствено-синкава светлина и работещите във водата хора изглеждаха като прозрачни, сякаш направени от хартия насекоми. Няколко души от взвода, които трябваше първи да форсират реката, успяха да се прехвърлят по моста на отсрещния бряг, но Лоусън беше ударен и падна във водата. Муковски също.

Майкъл стоеше притаен до Ноа, който беше сложил ръка на рамото му, за да го задържи да не тръгне веднага. Двамата видяха как един, после втори войник се втурнаха по хлъзгавите тесни дъски и се озоваха на другия бряг. Някой падна напреки на моста и остана неподвижен. Хората зад него го прескочиха и продължиха нататък.

„Не — помисли си Майкъл, който чувстваше, че рамото му трепери под ръката на Ноа, — това е невъзможно. Не бива да искат от мене такова нещо, аз просто не мога…“

— Бягай — прошепна Ноа. — Бягай сега!

Майкъл не мръдна. Един снаряд избухна в реката на десет стъпки от моста и издигна тъмен стълб вода, който за миг закри падналия върху клатушкащите се дъски войник.

Майкъл почувства, че някой го удари с юмрук по врата.

— Бягай! — изкрещя Ноа. — Бягай сега, кучи сине!

Майкъл скочи и хукна. Не беше минал и десетина крачки по хлъзгавите дъски, когато някъде пред него падна снаряд и той не разбра дали мостът е улучен, но продължи да тича.

След няколко секунди се намери на отсрещния бряг. Някой викаше в тъмнината: „Насам, насам…“ и той послушно затича към гласа. Неочаквано се спъна и падна в яма, в която вече лежеше някакъв човек.

— Добре — чу Майкъл, до ухото си същия прегракнал глас, — не мърдай оттука, докато цялата рота прехвърли моста.

Той притисна лице към влажната студена земя, която освежи приятно потната му кожа. Дишането му постепенно се успокои. Вдигна глава и погледна назад към тъмните фигурки, които тичаха по моста сред фонтани вода. После пое дълбоко въздух. „Успях — помисли си той. — Настъпих под огъня на противника. Направих онова, което правят и останалите. Да, сега съм вече първокласен войник!“ Обръщайки се отново към неприятелските позиции, Майкъл с изненада откри, че се усмихва.

Разположен сред широко зелено поле, зад което се издигаха стръмни залесени хълмове, лагерът имаше твърде приятен вид, почти както обикновените военни лагери. Все пак характерът на това общежитие личеше от подобните на бараки постройки и от двойния ред телени мрежи със стражеви кули по ъглите. Както и от миризмата. Тя отравяше въздуха на двеста метра наоколо, беше наситена и плътна като газ, който под въздействието на сложни химически реакции след миг ще се превърне в твърдо тяло.