Ирвин Шоу - Младите лъвове

Християн обаче не се спря. Облян от лъчите на пролетното слънце, той закуцука бързо по пътя към главния вход. Трябваше да намери нещо за ядене и да чуе последните сведения. Може би в лагера поддържаха телефонна връзка с някои действащи щабове или слушаха радио. „Може би — помисли си той с надежда, като си спомни за отстъплението от Франция — ще успея да намеря велосипед…“

Когато наближи лагера, неволно намръщи лице. „Станах вече специалист в такива самотни отстъпления — помисли си той. — Да, ценна придобивка за пролетта на четиридесет и пета година! Станах един от най-добрите немски специалисти по тактика за откъсване от разпадащи се военни части. Мога например да разбера, че полковникът ще се предаде в плен два дена преди самият той да открие какво се е въртяло в съзнанието му.“

Християн не искаше да се предаде в плен, макар че това внезапно беше станало съвсем обичайно нещо и милиони войници се занимаваха сякаш само с въпроса как най-безболезнено да сложат оръжие пред неприятеля. През последния месец всички разговори в армията се въртяха все около тази тема… В разрушените градове, в отделните, обречени на унищожение островчета на съпротива, създадени по главните пътища и подстъпите към големите селища — навсякъде говореха все едно и също нещо. Никаква ненавист към авиацията, разрушила градове, които бяха останали непокътнати стотици години, никакво желание да се отмъсти за хилядите жени и деца, погребани под развалините. Чуваше се само: „Разбира се, най-добре е да се предадеш на американците. След това на англичаните. И накрая на французите, естествено ако не ти остава друго. Попаднеш ли обаче в руски ръце, отиваш направо в Сибир…“ Така говореха и хората с „Железен кръст“ първа степен, и с медала на Хитлер, така говореха хора, воювали и в Африка, и край Ленинград, и през целия път на отстъпление от Сент-Мер-Еглиз… Отвратително!

Християн не споделяше напълно общата увереност във великодушието на американците. Това беше мит, съчинен от лековерни хора за самоуспокоение. Той помнеше мъртвия парашутист, увиснал на дървото там, в Нормандия, с жестоко сурово лице дори в минутата преди смъртта. Помнеше червенокръсткия конвой с мършавите коне, унищожен от самолетите. Летците без съмнение бяха видели червените кръстове и знаеха отлично какво означават, но това не бе спряло ръката им. Американците не бяха проявили особено великодушие и над Берлин, Мюнхен и Дрезден. Не, сега вече Християн не вярваше на митове. При това американците не обещаваха конкретно нищо хубаво. Те постоянно съобщаваха по радиото, че всеки провинил се германец ще заплати за престъпленията си. В най-добрия случай — няколко години в лагер или трудови групи, докато се разгледат следствените материали в цяла Европа. Ами ако някои французи в Нормандия си спомнят името на Християн, ако си спомнят за своите двама съотечественици, които той бе наклеветил след убийството на Беер и които бяха инквизирани в кметската сграда? Кой можеше да каже какви данни имат хората от Съпротивата, с какви факти разполагат? Ами французойката Франсоаз — какво би казала тя? Навярно сега Франсоаз е в Париж и живее с някой американски генерал, комуто нашепва отровни думи срещу германците. Но дори да не го търсят за конкретно деяние — веднъж попаднал в техните лапи, всеки полуумен французин, който случайно го види, би могъл да го обвини в престъпление, което той никога не е извършвал. И кой би повярвал на думите му, кой би могъл да докаже, че е невинен? Никой не би могъл да спре американците да предадат на своите френски съюзници един милион пленници, които ще трябва да възстановяват разрушени градове и мини. Не, само да не попаднеш в ръцете на французите! Ще се мъчиш с години и пак няма да излезеш жив от техните лагери.

А Християн нямаше намерение да умира. През последните пет години бе научил твърде много неща от живота. След войната ще може да бъде много ценен за родината си и не биваше да жертва сега всичко. Разбира се, през първите три-четири години ще трябва да се държи кротко като агне и да любезничи с победителите. Може би в неговото градче ще има отново туристи, които ще се пързалят на ски, може би американците ще построят наблизо почивни домове и той ще бъде ангажиран да учи американски лейтенанти как да правят фигури по снега. А след това… Е, след това ще види. Човек, който се е научил да убива така умело и да се справя така добре с разпалени глави, сигурно би се наредил в живота пет години след войната, ако само съумее да остане жив…