Ирвин Шоу - Младите лъвове

Кринек с рязко движение вкара затвора в карабината.

— Но той не ме застреля — мрачно продължи Папуга. — Само ме отведе на полето, където бяха паднали самолетите, и ми показа какво е останало от двамата изгорели летци, а после ми заповяда да отнеса третия — тоя, който се бе разбил на земята — в санитарната палатка, макар че човекът беше вече мъртъв.

Спиър цъкаше нервно с език и Майкъл изпита съжаление, че младежът бе чул тази история. Тя едва ли щеше да му помогне, когато го пратят ненадейно на фронта да щурмува линията „Зигфрид“.

— Арестуваха ме с намерение да ме изправят пред военен съд и полковникът заяви, че ще стори всичко, за да ме обесят — продължи Папуга. — Но както ви казах, в нищо не можех да го обвиня, всъщност той беше само един обикновен младеж. Не мина много време обаче и началствата дойдоха при мене в ареста и казаха: „Папуга, ще ти дадем възможност да заличиш вината си и няма да те съдим, но ще те пратим в пехотата.“ И аз отвърнах: „Както намерите за добре.“ Тогава ми свалиха сержантските нашивки, а в деня, в който трябваше да ме изпратят тука, полковникът ми каза: „Надявам се, че ще ти пръснат главата още в първата битка!“

Паруна млъкна и отново втренчи безизразни очи в брезента над главата си.

— Надявам се — обади се Кринек, — че няма да те правят в Първа дивизия.

— Да ме пратят, където искат. За мен е все едно.

Вън се разнесе свирка. Всички наскачаха, надянаха мушамите и подшлемниците си и излязоха да се строят за вечерна проверка.

От Щатите току-що бе пристигнала нова войнишка група. Набъбналата свръх щата рота се бе построила на плаца; войниците стояха в гъстата кал под ръмящия дъжд и отговаряха, когато ги викаха по име. След края на проверката сержантът доложи на ротния командир:

— Сър, при проверката всички в дванадесета рота се оказаха налице.

Капитанът отдаде чест и се отправи към стола за вечеря.

Сержантът обаче не разпусна ротата и тръгна напред-назад пред първата редица, като се взираше в измокрените войници. Говореше се, че до войната сержантът бил балетен танцьор. Беше строен, атлетически сложен мъж с бледо лице и резки черти. На униформата му имаше нашивки „За примерно поведение в службата“, „Американски медал за отбрана“ и „За участие в бойни действия в Европа“, макар че нямаше звездички за участие в сражения.

— Искам да ви кажа две думи, момчета — започна сержантът, — преди да хукнете за вечеря.

Лек, едва чут шепот се разнесе по войнишките редици. През този етап на войната всички знаеха, че от устата на сержанта не може да се чуе нищо приятно.

— Преди няколко дни тука имахме малка неприятност — продължи заплашително сержантът. — Ние се намираме близо до Париж и няколко момчета си бяха втълпили, че не ще бъде зле да се измъкнат за една-две нощи, за да се позабавляват с момичета… Ако някои от вас замислят подобно нещо, искам да ви кажа, че никой от тия войници не можа да се добере до Париж и не успя да се позабавлява. Нещо повече: тия хора са вече на път за Германия и аз съм готов да се обзаложа пет срещу едно, че никой от тях няма да се върне жив.

Сержантът закрачи мълчаливо нагоре-надолу с ръце на гърба си и загледан в земята. „Как грациозно се движи — помисли си Майкъл, — като истински танцьор! Изобщо има вид на първокласен войник: винаги спретнат, стегнат и дори елегантен…“

— За ваше сведение трябва да ви кажа — продължи сержантът с нисък и тих глас, — че войниците от тоя лагер нямат право да влизат в Париж. По всички шосета и при всички входове на града са поставени военни полицаи, които проверяват внимателно документите на войниците. Да, много, много внимателно.

Майкъл си спомни двамата войници, които маршируваха с пълни раници напред-назад край канцеларията на ротата във Форт Дикс, защото бяха отишли тайно в Трентън да изпият по чаша бира. Да, в армията се водеше вечна и непрекъсната борба: затворените в клетки животни се стремяха упорито към свобода, макар и за час, за ден, заради чаша бира или някоя жена, а началниците постоянно налагаха сурови наказания.

— Командването тук е много снизходително — поде отново сержантът. — Тук не дават под съд за самоволна отлъчка както в Щатите. Във вашето лично досие нищо не се отбелязва. Нищо няма да ви попречи да се уволните с чест от армията — ако доживеете до този ден. Ние само ви улавяме, гледаме какви заявки има за попълване и казваме: „Аха, двадесет и девета дивизия е понесла най-тежки загуби през тоя месец…“ Тогава аз лично написвам заповедта и ви пращам в тази дивизия.