Ирвин Шоу - Младите лъвове

Хилядите хора, които чакаха да бъдат разпратени по дивизиите за да попълнят бойните загуби, търпеливо тъпчеха нагоре-надолу в ноемврийската кал. Мълчаливи и сдържани, те се отличаваха рязко от шумните, готови винаги да се оплакват войници, каквито Майкъл беше срещал преди. „В тоя лагер няма нищо човешко мислеше си той, застанал при входа на палатката си и загледан в облечените в мушами хора, които се движеха безцелно и неспокойно под ситния неприятен дъжд из дългите, задръстени с народ улички. — Би могъл да се сравни само с оградения двор на кланицата в Чикаго, където събраните на купчини говеда усещат миризмата на пролята кръв и със смътна тревога очакват своята неизбежна участ.“

— Ах, тая пехота! — горчиво се оплакваше младият Спиър в палатката. — Пратиха ме за две години в Харвард, откъдето трябваше да изляза офицер, но после изведнъж им дойде друг ум и всичко отиде по дяволите. Редник в пехотата след две учебни години в Харвардския университет! И това ми било армия!

— Да, истинско безобразие — съчувствено се обади Кринек от съседното легло. — В нашата армия царува истински хаос, няма никакво съмнение. Всичко зависи от връзките, които имаш.

— Аз имам големи връзки — рязко рече Спиър. — Как иначе бих могъл да вляза в Харвард? Но те не ми помогнаха, щом дойде заповедта за превеждането. Майка ми едва не умря, когато узна това.

— Да — учтиво забеляза Кринек, — това сигурно е било удар за всички твои близки.

Майкъл се усмихна горчиво и се обърна да види дали Кринек се подиграва с младежа от Харвард. Кринек беше служил картечар в 1-ва дивизия, беше ранен в Сицилия, а после втори път в деня на десанта в Нормандия и сега за трети път отиваше на фронта. Но Кринек — дребен и жилав тъмнокос младеж от предградията на Чикаго — искрено съчувстваше на благородния младок от Бостън.

— Е, нищо не се знае — обади се Майкъл, — може би войната ще свърши още утре.

— Ти какво, да нямаш някакви тайни сведения? — попита Кринек.

— Не — отвърна Майкъл, — но „Старс енд Страйпс“ пише, че руснаците напредвали по петдесет мили на ден.

— Ох, тия руснаци — поклати глава Кринек. — Аз не мога много да се надявам, че руснаците ще спечелят войната заради нас. В края на краищата пак Първа дивизия ще трябва да влезе в Берлин и да се доразправи с немците.

— Смяташ ли да направиш опит да те върнат в Първа дивизия? — попита Майкъл.

— Господи, разбира се, че не — поклати леко глава Кринек и вдигна очи от карабината, която почистваше на леглото си. — Аз искам да изляза от тая война жив. Всички знаят, че Първа дивизия е най-добрата в цялата армия. Какво ли не писаха за нея, а това е крайно опасно. Има ли да се превземе особено тежък участък на брега, има ли да се завземе укрепена височина, има ли да се поведе атака — винаги си спомнят за Първа дивизия По-добре е да пуснеш куршум между очите си, отколкото да попаднеш в Първа дивизия. Аз искам да ме причислят към някоя кротка невзрачна дивизия, за която никой нищо не е чувал и която не е превзела ни един град от Пърл Харбър до днес. Попаднеш ли в Първа дивизия, най-хубавото, на което можеш да разчиташ, е да те ранят. На два пъти ме награждаваха с „Пурпурно сърце“ и всеки път хората от взвода идваха да ме поздравяват. Командването винаги праща в тая дивизия най-добрите генерали, най-дейните и най-безстрашните, а това означава — сбогом, войнишко щастие. Аз вече дадох своя принос, нека сега други получат възможност да се проявят. — И Кринек се зае отново да почиства металическите части на карабината си.

— Кажете, как е там? — тревожно попита Спиър. Той беше хубав русокос младеж с къдрава коса и меки сини очи. Като го гледаше, човек неволно си представяше дългата върволица гувернантки и лели, които в събота вечер го водят на концертите на Кусевицки 64 64 Руски музикант, емигрирал в САЩ и починал в 1951 г. . — Как е там, в пехотата?

— Как е в пехотата ли? — рече напевно Кринек. — Ами просто вървиш, вървиш и все вървиш…

— Не, не, питам те сериозно — настоя Спиър. — Кажи ми как постъпват? Просто те грабват за яката, захвърлят те в ротата и те пращат веднага да се биеш, така ли?

— А ти как смяташ — че всичко става на етапи? — отвърна Кринек. — Не, не става на етапи, поне така беше в Първа дивизия.

— Ами ти? — обърна се Спиър към Майкъл. — В коя дивизия си служил?

Майкъл отиде до леглото си и се отпусна тежко на него.

— В никоя дивизия. Бях на служба в гражданската администрация.

— В гражданската администрация? — изненада се Спиър. — Ето къде трябваше да ме пратят!