Ирвин Шоу - Младите лъвове

Сега беше единадесет часът, но освен малката табела с надпис на английски: „Водоснабдителен пункт“ нищо не показваше, че след 1919 година в селището са идвали американски войски.

— Да вървим, момчета — обади се Кийн. — Какво чакаме още? Време е да разгледам Париж.

— Париж е още далече — отвърна Майкъл, докато прибираше картата и се мъчеше да разбере какво означава това отсъствие на хора по улиците.

— Тая сутрин чух по Би Би Си — продължи Кийн, — че германците в Париж поискали примирие.

— Може, но не са го поискали от мене — отвърна Майкъл, съжалявайки, че Павоне не се намира при тях, за да поеме цялата отговорност. Последните три дена се бяха оказали истинско удоволствие за него — да се разхожда така из празнуваща Франция, господар на самия себе си, без никой да го командва. Тая сутрин обаче обстановката не изглеждаше никак празнична и той изпитваше неприятното чувство, че ако до петнадесетина минути не вземе правилно решение, до обед всички ще бъдат мъртви.

— По дяволите, да вървим — реши той накрая и сбута Стелевато.

— Нека видим какво става на водоснабдителния пункт.

Стелевато потегли бавно, сви в една странична уличка и насочи джипа към моста над някаква рекичка, която се сребрееше пред тях. Там откриха друг надпис, край който имаше огромна брезентова цистерна с помпена апаратура. В първия миг Майкъл помисли, че на водоснабдителния пункт — както и в целия град — няма жива душа, но скоро забеляза някаква каска, която се подаваше от замаскиран с клони окоп.

— Чухме ви отдалече — неочаквано се обади глас изпод каската. Човекът, който говореше, беше почти младеж, с бледо лице и уморени уплашени очи. След миг се появи още един войник и се приближи до джипа.

— Какво става тука? — попита Майкъл.

— Би трябвало вие да ми кажете това — отвърна първият французин.

— Минавала ли е през града американска оперативна група към десет часа тая сутрин?

— Никой не е минавал оттука — отвърна вторият войник. Беше дребничък възпълен човек на около четиридесет години с брадясало лице и в напевния му глас звучеше лек шведски акцент. — Пристигнахме снощи с щаба на четвърта бронетанкова и нас ни оставиха тука, а колоната продължи към юг. Оттогава не се е случвало нищо. На разсъмване само някъде около центъра на града се чуваше стрелба…

— Каква стрелба? — попита Майкъл.

— Не ме питай, приятелю — отвърна пълничкият войник. — Нас ни оставиха тука да помпим вода от рекичката, а не да се занимаваме с разследвания. В гората наоколо е пълно с фрицове. Те стрелят, щом видят жабар, а жабарите им отговарят със същото. Ние пък чакаме подкрепления.

— Да вървим към центъра и да видим какво става — обади се нетърпеливо Кийн.

— Ще млъкнеш ли най-после? — обърна се Майкъл остро към Кийн, който примига нещастно зад дебелите си очила.

— Умуваме с моя приятел — отново се обади пълничкият човек — дали не е по-добре да си оберем крушите. Каква полза има да клечим тука като патици в езеро? Тая сутрин дойде някакъв жабар, който говореше малко английски, и ни каза, че от другата страна на града имало осемстотин фрицове с три танка, които смятали днес да завземат града.

— Чудесна перспектива! — възкликна Майкъл. — Сега разбирам защо няма никакви знамена в тоя град.

— Осемстотин фрицове! — възкликна Стелевато. — Хайде да се махаме оттука.

— Как смяташ, опасно ли е да останем? — обърна се към Майкъл младият войник с бледото лице.

— Като в гостната стая вкъщи! — отвърна Майкъл. — Как, дявол да го вземе, бих могъл да зная?

— Аз просто питах, така… — укорително добави младежът.

— Не ми харесва това — рече войникът с шведския акцент, като се взря нататък по улицата. — Никак не ми харесва. Никой няма право да ни заставя да седим сами тука, край тая проклета рекичка.

— Ники — каза Майкъл на Стелевато, — обърни джипа и го остави на шосето така, че ако се наложи, да можем да офейкаме веднага.

— Какво, уплаши ли се? — подхвърли Кийн, като се наведе към Майкъл.

— Слушай, генерал Патън 61 61 Американски генерал, командвал 3-та армия на Западния фронт. — отвърна Майкъл, като се стараеше да прикрие раздразнението си, — когато ни потрябва човек за героичен подвиг, ще повикаме тебе, бъди спокоен! Ники, обърни джипа.

— Бих предпочел да съм сега у дома си — промърмори Стелевато, но се качи в колата и я обърна в противоположна посока. После извади автомата си от обичайното му място под предното стъкло и духна веднъж-дваж върху цевта.