Ирвин Шоу - Младите лъвове

Вратата се разтвори с трясък и се появи Бранд в цивилно палто, наметнато над пижамата; от двете му страни имаше войник. Зад тях вървяха Франсоаз и Симон по пеньоари и пантофки. Симон ридаеше като дете, приглушено и спазматично, но Франсоаз наблюдаваше войниците със спокойна насмешка.

Християн се взря в Бранд, който му отвърна с поглед, изпълнен с мъка. Изтръгнат грубо от спокойния си и дълбок сън, той вървеше сега с тъпа безизразна физиономия. При вида на това прорязано с бръчки, изнежено и безволно лице Християн почувства, че в сърцето му се надига омраза. „Та тоя тип дори не прилича на германец!“ — изненадано помисли той.

— Да, това е човекът — рече Християн, като се обърна към фон Шлайн. — А ето и двете жени.

Войниците блъснаха Бранд в камиона и внимателно качиха Симон, която беше цялата обляна в сълзи и приличаше на беззащитно дете. Щом се намери в камиона, тя направи безпомощен жест към Бранд. Християн с презрение видя как бившият фотограф пое протегнатата й ръка и с трагичен вид я притисна до лицето си, без да се стеснява от своите другари, които искаше да изостави, като дезертира от армията.

Франсоаз отказа помощта на войниците. Изгледа Християн със суров напрегнат поглед, поклати в недоумение глава и сама се качи в камиона.

„Охо! — помисли си Християн, докато я наблюдаваше. — Ясно е, не все още не сме се предали. Даже и в последния миг искаме да отбележим известни победи…“

Камионът потегли. Християн се качи до фон Шлайн и малката кола последва арестантите по облените в светлолилава светлина улици на пробуждащия се Париж към есесовския щаб.

Имаше нещо особено в този град. От прозорците не се развяваха знамена както в другите селища по целия път от Кутанс дотук. Нямаше и приветствени плакати, а двамата французи, на които Майкъл извика, изчезнаха в най-близката къща, щом като видяха джипа.

— Спри! — рече Майкъл и се обърна към Стелевато. — Тука има нещо съмнително.

Намираха се в покрайнините на града при кръстовището на два пътя, които се простираха неприветливи и пусти в сивото утро. Прозорците на каменните сгради бяха закрити с капаци и наоколо не се виждаше жива душа. След като пътуваха цял месец по задръстени с танкове, транспортьори, бензоцистерни, артилерия и пехота шосета и навсякъде ги посрещаха ликуващи тълпи празнично облечени французи, които размахваха скрити през дългата окупация знамена и пееха Марсилезата, царуващата в този град мъртва тишина им се струваше особено опасна и зловеща.

— Какво има, момчета? — попита Кийн от задното седалище. — Да не сме се качили на погрешен влак?

— Не знам — отвърна Майкъл, ядосан от думите на Кийн. Преди три дни Павоне му бе заповядал да вземе със себе си Кийн, който през цялото време се оплакваше намусено: войната се водела съвсем вяло, жената пишела писмо след писмо, че с парите, които получава, не можела да свърже двата края особено при тия постоянно нарастващи цени… Благодарение на Кийн цените на месото, маслото, хляба и детските обувки се бяха запечатали неизличимо в паметта на Майкъл. „Ако в деветстотин и седемдесета ме попитат колко е струвал кълцаният шницел през четирийсет и четвърта година — ядосано си мислеше той, — без колебание ще отговоря: шейсет и пет цента фунта!“

Майкъл извади картата и я разтвори на коленете си. Зад гърба му се разнесе леко щракане: Кийн бе свалил предпазителя на карабината си. „Каубой — помисли си Майкъл, докато разглеждаше картата, — безмозъчен, кръвожаден каубой…“

Стелевато седеше отпуснат до него с бутната на тила каска и пушеше.

— Знаеш ли какво ми се иска сега? — рече той. — Бутилка вино и една французойка.

Стелевато беше или много млад, или много храбър, или пък много неопитен, за да почувства опасността, която се таеше в това есенно утро, или да обърне внимание на необичайния притаен вид на къщите пред тях.

— Да, това е мястото — продума Майкъл. — Но в него има нещо, което не ми харесва.

Преди четири дни Павоне го бе изпратил в щаба на 12-а армейска група с поща с най-различни доклади за състоянието на комуналното стопанство и продоволственото положение в дванадесетина града, които бяха обследвали, както и за изобличителните показания на местни жители срещу някои длъжностни лица. След изпълнение на задачата си Майкъл трябваше да се яви обратно в щаба на пехотната дивизия, но когато се върна, в оперативния отдел му съобщиха, че Павоне заминал предишния ден и наредил да уведомят Майкъл, че ще го чака на следващата сутрин именно в тоя град. До десет часа в града трябваше да пристигне една оперативна група от бронетанкови и моторизирани войски, с които щеше да дойде и самият Павоне.