Ирвин Шоу - Младите лъвове

Павоне съчувствено докосна ръката на стареца.

— Той беше единственият ми син — тихо продължи французинът. — Когато беше още момче, често му разказвах за Сан Франциско и Ню Йорк. — Неочаквано старецът запретна левия си ръкав. Над лакътя му имаше някаква татуировка. — Вижте — подкани ги той. Майкъл се наведе. На здравата старческа ръка, върху издутите мускули, беше изобразен със зелена боя Уулуърт Билдинг, забил върха си в романтични облаци. — Уулуърт Билдинг в Ню Йорк — с гордост обясни бившият моряк. — На времето това здание ми направи поразително впечатление.

Майкъл се облегна назад и започна да потропва с крака, за да подсети Павоне, че е време да тръгват. Но полковникът не му обърна внимание.

— Чудесна рисунка — рече топло Павоне на французина.

Старецът кимна глава и свали ръкава си.

— Много се радвам, че най-после дойдохте — рече той, — искам да кажа вие, американците.

— Благодаря — продума Павоне.

— Когато прелетяха първите американски самолети, аз се качих върху покрива на къщата и започнах да им махам, макар че хвърляха бомби върху нас. И ето сега вие сте вече тука. Аз разбирам много добре защо се забавихте толкова много — добави той меко.

— Благодаря — рече отново Павоне.

— Една война не свършва за минути, каквото и да разправят някои. И всяка война трае по-дълго от предишната. Това е простата аритметика на историята. — Французинът закима енергично глава, сякаш за да подчертае думите си. — Не мога да кажа, че беше приятно да се чака. Вие нямате представа какво значи да живееш ден след ден под германска власт. — Старецът измъкна оръфан портфейл и го отвори. — От първия ден на окупацията нося това нещо. — Той го приближи към Павоне и Майкъл се наведе, за да го разгледа. Под целулоиден калъф лежеше избеляло парченце от трицветен плат, откъснато от някакво знаме. — Ако го бяха намерили в мене — рече французинът с очи върху тънката муселинена материя, — щяха да ме разстрелят. Въпреки това аз го носих със себе си четири години.

Старецът въздъхна и прибра портфейла.

— Току-що се върнах от бойните линии — рече той. — Обадиха ми, че на моста през реката между британските и германските позиции лежала някаква възрастна жена. Иди виж да не е твоята старица — казах си аз. Отидох и проверих. — Той млъкна и вдигна очи към разрушената църковна камбанария. — Оказа се, че наистина е тя.

Французинът постоя така, без да каже нещо, като гледаше капака на джипа. Павоне и Майкъл също мълчаха.

— Четирийсет години — продума той най-после. — Бяхме женени от четирийсет години! Познахме и радости и скърби. Живеехме оттатък реката. Навярно, горката, е забравила папагала или някоя кокошка и е решила да се върне, за да ги потърси; и немците я надупчили с картечница! В тия германци няма нищо нормално. Още лежи там, с вдигната пола и клюмнала глава. Канадците не ме пуснаха да я прибера. Казаха ми, че трябва да почакам, докато свърши боят… Облякла най-хубавата си рокля. — Старецът заплака. По мустаците му потекоха сълзи и той ги облиза. — Четирийсет години! А едва преди половин час я видях жива. — И плачейки, отново извади портфейла си. — Но няма значение ожесточено изхлипа той, — няма значение… — При тия думи французинът започна да целува през целулоида късчето трицветно знаме, целуваше го страстно, като обезумял. — Няма значение…

Накрая поклати глава и прибра портфейла. После отново потупа с ръка по джипа. И тръгна бавно нататък по улицата, покрай разбитите фирми на магазините и небрежно струпаните купчини камъни, като се отдалечи, без да отдаде чест или да се сбогува.

Майкъл го проследи с очи и почувства, че сърцето му се свива от мъка.

Павоне въздъхна и подкара джипа. Движеха се бавно към покрайнините на града. Майкъл продължаваше да наблюдава прозорците, но вече без страх, почти убеден, че няма да попаднат на снайперисти.

Минаха отново край манастирската стена, но младежът от Торонто беше изчезнал. Павоне натисна силно педала и скоро се намериха извън града. Бяха имали щастие, че не се спряха пред манастира, защото едва минаха три ярда, когато чуха зад гърба си взрив. По пътя се издигна вихрушка от прах, тъкмо на мястото на което се намираха преди минутка.

Павоне и Майкъл се обърнаха назад и се спогледаха. Но не се усмихнаха и не казаха нито дума. После Павоне се наведе над кормилото и потеглиха отново.

Минаха без премеждия хилядата ярда, които се намираха под неприятелски обстрел. Павоне спря джипа и даде знак на Майкъл да поеме кормилото.