Ирвин Шоу - Младите лъвове

— Успях да преброя четиринадесет убити фрицове… Какво мислите, кроят останалите живи? — Той поклати тъжно глава и се отдалечи от прозореца по същия начин. Хвана се за крака на Ноа и се изправи. — Цялата рота — гласът му изразяваше искрена изненада, — цялата рота загина за един-единствен ден! В битки, които траяха само един ден! Невероятно. Човек просто да допусне, че са ни направили магия, нали?… Помнете — щом се стъмни, действайте самостоятелно и се опитайте да се доберете до нашите линии. На добър час!

Грийн слезе на долния етаж. Останалите в стаята се спогледаха.

— Хайде, хайде — намръщено рече Рикит, — вие поне сте все още живи и здрави. Бягайте при прозорците.

Долу в трапезарията Джеймисън стоеше пред капитан Коукли и крещеше. Джеймисън се намираше до Сийли, когато последният бе ударен в окото. Двамата бяха земляци от някакво градче в Кентъки, дружаха от детинство и заедно бяха постъпили в армията.

— Няма да ти позволя да направиш такова нещо, проклет гробар! — викаше като подивял Джеймисън на капитана, който седеше пред тъмната маса в предишната си поза, безнадеждно отпуснал глава на ръце. Джеймисън бе чул, че Сийли ще бъде оставен в избата заедно с другите ранени, когато се опитат да направят пробив, след като се мръкне. — Ти ни вкара в тая каша и ти ще ни измъкнеш от нея. Всички до един!

В стаята имаше още трима войници, които наблюдаваха тъпо Джеймисън и капитана, но не се месеха в онова, което се разиграваше.

— Хайде, ставай, кучи сине, полировчик на ковчези — продължаваше да крещи Джеймисън, като се полюляваше бавно напред-назад над масата, — не стой като закован! Стани, кажи нещо. Нали в Англия постоянно ни държеше речи? На думи беше голям герой особено когато не стреляха по тебе, нали, мръсни гробарю? И на всичко отгоре до четвърти юли щял да ми стане майор! Майор с детски пищовчета! Махни оная проклета играчка-пистолет, че просто не мога да го гледам.

Извън себе си от гняв, Джеймисън се наведе, измъкна от кобура инкрустирания четиридесет и пет милиметров пистолет и го запокити в ъгъла на стаята. После се опита да издърпа самия кобур, но не успя. Тогава извади щика си и с няколко груби нервни движения го отряза заедно с колана. Хвърли блестящия кобур на земята и започна да го тъпче. Коукли не направи никакво движение. Останалите войници продължаваха да стоят безучастно край украсения със спирални орнаменти дъбов бюфет до стената.

— Ние щяхме да избием повече фрицове от всички други в дивизията, нали така, гробарска кучко? Нали тъкмо затова дойдохме в Европа? Ти обеща да накараш всеки да даде своя принос, нали така? А колко немци уби днес ти, кучи сине? Хайде, хайде, ставай, ставай! — Джеймисън сграбчи Коукли и го изправи на крака. Но капитанът продължи да гледа замаяно надолу към масата. Тогава Джеймисън направи крачка назад и Коукли се свлече бавно на земята. — Хайде, произнеси някаква реч, капитане! — закрещя още по-бясно Джеймисън, надвесен над него, като го подритваше. — Произнеси някаква реч. Изнеси ни лекция за начина, по който може да се погуби цяла рота в еднодневно сражение. Обясни ни как се оставят ранени в ръцете на немците. Разправи ни как се разчитат карти, как трябва да се държи войникът — хайде, умирам от желание да те послушам! Слез в избата и прочети на Сийли лекция за даване на първа помощ, изпрати го при свещеника да му обясни как да измъкне металното парченце от окото си. Хайде, разправи ни как майорът осигурява фланговете си, когато настъпва, обясни ни колко добре сме подготвени, кажи ни пак, че сме най-добре въоръжените войници в света…

В стаята влезе лейтенант Грийн.

— Излезте оттука, Джеймисън — рече той спокойно. — Всички по местата си.

— Аз искам капитанът да произнесе реч — отвърна упорито Джеймисън. — Една мъничка реч, за мен и за момчетата в избата.

— Джеймисън — повтори Грийн с писклив, но властен тон, — върнете се на мястото си. Това е заповед.

В стаята настъпи тишина. Немската картечница се обади отново и куршумите затракаха с жално свистене по стените. Джеймисън си играеше с предпазителя на карабината си.

— Дръжте се прилично — рече Грийн с тон на учител, който се обръща към малките си ученици. — Вървете по местата си и се дръжте както подобава на войници.

Джеймисън се обърна бавно и излезе от стаята. Останалите го последваха. Лейтенант Грийн погледна замислено Коукли, който лежеше притихнал, проснат по хълбок на земята. Но не направи опит да вдигне капитана.