Ирвин Шоу - Младите лъвове

От долния етаж също се разнасяше постоянна стрелба. Сивите фигури падаха и ставаха, пълзяха и отново падаха. Трима германци бяха успелия да стигнат съвсем близо и хвърлиха ръчни бомби, но те не улучиха прозореца и експлодираха на стената, без да причинят вреда. Рикит ги повали с един-единствен откос.

Останалите сиви фигури се спряха. За миг настъпи тишина и немците останаха така, като замръзнали в глинестата пръст, сякаш размишляваха за нещо. После се обърнаха и хукнаха назад.

Ноа ги наблюдаваше с изненада. Никога не бе допускал, че няма да стигнат до къщата.

— Стреляйте, стреляйте! — крещеше Рикит, като пълнеше трескаво карабината си. — Бийте фрицовете! Избийте ги!

Ноа успя да се овладее и внимателно се прицели в един от немците, който тичаше някак си странно и накуцваше тромаво; беше захвърлил карабината си, а кутията с противогазовата маска подскачаше и се удряше в бедрото му. Ноа примижа и натисна леко спусъка, усещайки горещия метал на пръста си, тъкмо в момента, когато войникът завиваше зад плевника. Човекът се строполи на земята с разперени ръце и повече не мръдна.

— Браво, Акерман, браво! — закрещя радостно Рикит, който бе застанал до прозореца. — Ето как трябва да се стреля.

Пространството между плевника и сайванта беше опустяло, ако не се смятаха сивите фигури, които лежаха неподвижно на земята.

— Махнаха се — рече като замаян Ноа. — Няма ги вече.

Той почувства как нещо влажно се долепи до лицето му. Беше Бърнекер, който го целуваше. Бърнекер се смееше, плачеше и го целуваше.

— Снишете се! — изкрещя Рикит. — Снишете се под прозореца!

Двамата мигновено приклекнаха. След секунда над главите им нещо изпищя. Куршумите се сплескаха в стената тъкмо под „Нормандия“.

„Просто трогателно от страна на Рикит — хладнокръвно помисли Ноа, — просто да не очакваш!“

Вратата се отвори и влезе лейтенант Грийн. Очите му бяха възпалени и зачервени, а челюстта му сякаш бе увиснала от умора. Седна бавно с въздишка на леглото и сложи ръце между коленете си. После започна да се клати леко напред-назад и за момент Ноа се уплаши, че ще се търколи върху покривката и ще заспи.

— Добре ги подредихме, лейтенант — радостно се обади Рикит. — Ще има да ни помнят, кучетата проклети.

— Да — рече Грийн с пискливия си глас. — Добре се бихме. Имате ли ранени?

— Не, в тая стая никой — ухили се Рикит. — Тук всички са опитни момчета.

— В другата стая раниха Морисън и Сийли — каза уморено Грийн, — а Фейн лежи долу с куршум в гърдите.

Ноа си спомни как Фейн — тоя грамаден здравеняк с бикоподобен врат — му беше казал в болничното отделение във Флорида: „След войната всеки ще се чувства горд да ни бъде приятел…“

— Обаче… — оживи се внезапно Грийн, сякаш се готвеше да произнесе реч — обаче… — заекна той и огледа стаята с блуждаещи очи. После неочаквано попита: Онова там не е ли „Нормандия“?

— Да — рече Ноа, — „Нормандия“.

Грийн се усмихна глупаво.

— Не ще бъде зле за си купя билет за едно пътуване с нея — избърбори той.

Никой не се засмя.

— Впрочем — продължи Грийн, като търкаше очи — ще се опитаме да се измъкнем оттука веднага щом се стъмни. Долу нямаме почти никакви патрони и ако предприемат нова атака, ще ни изпекат живи. Ще се превърнем в печено с доматен сос по френски — добави той уморено. — Стъмни ли се, действайте самостоятелно. По двама, по трима, по двама, по трима — пропя Грийн пискливо, — ротата неусетно ще се пръсне по двама, по трима.

— Лейтенант — обади се Рикит от прозореца, през който продължаваше да гледа, подал предпазливо глава над рамката, — лейтенант, това заповед на капитан Коукли ли е?

— Това е заповед на лейтенант Грийн — отвърна лейтенантът и се закиска. След миг обаче се опомни и си придаде строг вид. — Аз поех командването — обяви той с официален тон. — Да, поех командването.

— Мъртъв ли е капитан Коукли? — попита Рикит.

— Не съвсем — отговори Грийн. Неочаквано той легна по гръб на бялата покривка и затвори очи, но продължи да говори: — Капитанът е временно в запас. Ще вземе участие в десанта през следващата година. — Грийн отново се закиска, изтегнат със затворени очи на неравното пухено легло. После внезапно скочи. — Чухте ли нещо? — тревожно попита той.

— Не — отвърна Рикит.

— Танкове — продума Грийн. — Докарат ли танкове, преди да се мръкне, печеното с доматен сос по френски е осигурено.

— Имаме една базука с два снаряда — рече Рикит.

— Не ме разсмивайте. — Лейтенантът се обърна и се загледа в „Нормандия“. — Един мой приятел е пътувал с нея. Застрахователен агент от Нови Орлеан, в щата Луизиана. Между Шербург и Амброзкия фар успял да спи с три жени поред… — После рече сериозно: — Непременно, непременно използвайте базуката. Нали затова я мъкнете? — Грийн се отпусна на ръце и крака и пропълзя до прозореца. После предпазливо надникна.